Всеки четвърти апартамент в Пловдив пустее

България е страна на парадоксите и странностите.

Една от тях е, че огромна част от хората обитават пренаселени къщи и апартаменти, а в същото време над 30% от жилищата пустеят.
Празните домове са висок процент не само в обезлюдените села и градчета. Дори в „мегаполиса“ София, около 24% от жилищата са необитавани. Подобно е положението и в Пловдив (26%).

На този фон 41% от апартаментите и къщите у нас са като „дядовата ръкавичка“ – прекалено гъсто населени. По този показател само две държави от ЕС са по-зле от нас, показват данни на Евростат.

Сред другите проблеми на жилищната система в България са лошото състояние на много от сградите и огромните сметки за отопление.

По данни на Евростат, страната ни е с най-висок процент от населението (над 30%), което не може да отоплява адекватно жилището.

Има и друг проблем – хората с неголеми доходи трудно могат да си позволят да излязат на квартира. Въпреки, че в момента наемите вървят надолу, нивата си остават високи.

В същото време общинските жилища, които биха могли да предложат по-достъпни ценови условия, са смешно малко. Те наброяват едва 2.4% от целия жилищен фонд. Експерт посочи, че в България напълно отсъстват т. нар. социални жилища, каквито има в много други страни.

Липсват ясни правила за наемните отношения и за защита на наемателите и на наемодателите, което е една от причините толкова малко квартири у нас се отдават под наем.

Това е другият български парадокс – наемите са високи и много нуждаещи се не могат да си ги позволят, а същевременно е пълно със свободни апартаменти, които струват разходи на собствениците, а не им носят и левче доход.

Масово саниране

Междувременно вчера правителството одобри проект на Национална стратегия за обновяване на сградния фонд в България с хоризонт до 2050 г.

В документа се предвижда през следващите 10 години да върви мащабно саниране, така че да се постигнат две цели – обновяване на 60% от жилищата и на 17% от нежилищния фонд, което да доведе до спестяване на 7 329 гигават часа енергия годишно и до намаляване на емисиите въглероден двуокис с 3 274 453 тона.

Очаква се дейностите по оздравяване на сградния фонд да доведат до създаването и поддържането на 17 600 работни места и да допринесат за увеличаване на брутния вътрешен продукт с над 557 милиона лева към 2030 г.

В същото време обаче в стратегията се посочва, че цената на санирането е висока.

Само за жилищните сгради например са необходими по около 257 млн. лв. годишно до 2025 г., след това по 0.5 млрд лева до 2030-а, а после по 1 млрд лева годишно.

Разходите до 2050 г. са колосални като сума – към 25 млрд лева. И това е без да се броят непредвидените разходи и съпътстващите инвестиции, които ще са необходими.

Източник: plovdiv24