Условията на България за членството на Северна Македония в ЕС

Тези изказвания станаха една най-обсъжданите теми в Скопие през последните дни. Тези изречения се съдържат в документ с условия за българската подкрепа за европейската интеграция на Северна Македония.

Македонски език“ или етнос не съществуват до 2 август 1944 г. Тяхното създаване е част от цялостното изграждане на отделна небългарска идентичност, което цели да прекъсне връзките между тогавашната Социалистическа република Македония и България.“

„…Официалният език, използван в Република Северна Македония, може да бъде смятан единствено за писмена регионална норма на българския език.“

„…След Втората световна война югославският комунистически лидер Йосип Броз Тито прибягна до налагане на нова идентичност, този път „македонска“, в тогавашната Социалистическа република Македония. (…) Проектът на Тито беше реализиран чрез създаването на нов исторически разказ, който поставя основата на тази нова „македонска“ концепция, целяща да замести традиционната българска идентичност с регионална.“

Документът не е публичен. Българската страна досега не го е коментирала официално. Пред Българското национално радио от постоянното представителство на България към ЕС са потвърдили, че меморандум е изпратен в работна група „Разширяване“ към Съвета на ЕС и че той съдържа рамковата позиция на България за разширяването на ЕС.

Македонското правителство не коментира текстовете на българския меморандум с аргумента, че той е вътрешна кореспонденция за Европейския съюз и не е получен по официални канали в Скопие. Премиерът Зоран Заев обаче каза във връзка с документа, че „македонският език и македонската етническа идентичност са неоспорим факт“ и не подлежат на преговори като допълни, че „твърдения и изявления, които съдържат обиди, не водят до истинско приятелство, което е двупосочна улица“.

Българските условия пред Северна Македония

С документа България търси „подкрепа и солидарност“ от другите държави от ЕС по спорни въпроси между София и Скопие. Той се появява след като през март 2020 г. 27-те държави членки дадоха зелена светлина за начало на преговорите за членство в ЕС с Албания и Северна Македония.

Документът е озаглавен „Обяснителен меморандум за отношенията на Република България и Република Северна Македония в контекста на разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране“ и като основни спорни въпроси в него се посочват нерешените исторически спорове, наименованието на езика, на който говорят гражданите на Северна Македония, и политиките на Скопие, свързани с признаването на македонско малцинство в България.

Като проблем в документа се посочва блокирането на работата на смесената комисия по историческите въпроси, която трябва да изчисти спорните моменти в историографиите на двете държави. Тя беше създадена след сключването на договора за приятелство и добросъседство между България и Северна Македония.

В документа се посочва, че България твърдо подкрепя стремежа на Северна Македония към евроатлантическа интеграция, но настоява напредъкът на Скопие по пътя към членство в ЕС да бъде обвързан с прилагането на договора за добросъседство между двете държави.

България не може да приеме все още продължаващият процес на национално изграждане в Република Северна Македония да се извършва чрез преразглеждане на общата ни история, отричане на общите ни етнически и езикови корени или необосновани твърдения за съществуването на „македонско малцинство“ В България. Тези прояви на финансирана от държавата антибългарска идеология и практика противоречат на европейските ценности и не трябва да бъдат легитимирани чрез присъединяване към ЕС“, се казва в меморандума.

Какво казва Скопие

Реакциите на правителството на Северна Македония са сдържани.

  • Премиерът Зоран Заев се изказа в събота, че София и Скопие са съюзници и трябва да градят добросъседски отношения, взаимно сътрудничество и приятелство, но македонският език и македонската етническа идентичност са факт и не подлежат на преговори.
  • Вицепремиерът по европейските въпроси Никола Димитров каза, че македонският език е вътрешен въпрос на страната и не трябва да бъде обект на признаване от която и да било друга държава.
  • Външният министър Буяр Османи каза в интервю, цитиран от БНР, че Скопие иска да се ускори работата на смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси. „Трябва да има срещи между комисиите. Трябва да се уважава договорът за сътрудничество, който имаме подписан – в духа на приятелството и в духа на задълбочаване на отношенията, без негативна динамика.
  • Президентът Стево Пендаровски каза, че на страната му не ѝ трябва членство в ЕС, ако цената, която ще плати, е „да не сме македонци и езикът, който говорим, да не е македонски език. (…) Не можах да повярвам, че в 21 в. някой може да оспорва на някого, че езикът му не се нарича така, както самият той го кодифицира и го използва от десетилетия.

Северна Македония има статут на държава кандидат за членство в ЕС от 2005 г. Преговорите за членство обаче все още не са започнали. Държаните от ЕС единодушно да подкрепиха започването на преговорите за членство на Северна Македония и Албания през март 2020 г. От останалите държави от Западните Балкани – Словения и Хърватия вече са членове на ЕС, Сърбия и Черна Гора водят преговори за членство, а Босна и Херцеговина и Косово са потенциални кандидати за членство.

Вашият коментар