Университетите в България преподават остаряло съдържание

Висшите училища в България имат доста да наваксват, за да подобрят качеството на образованието си.

Този извод може да се направи на базата на преглед на утвърдените от министъра на образованието Красимир Вълчев преди няколко месеца политики за развитие на държавните висши училища, които са част от мениджърските договори на ректорите.

Въпросните политики за пръв път бяха утвърдени през лятото на 2020 г. като част от реформата във висшето образование. На практика те представляват таблици с количествени показатели, които всеки ректор трябва да постигне в рамките на мандата си. Договорите се сключват с ректори, които имат не по-малко от две години до края на определения мандат.

СУ трябва да актуализира учебните си програми

Огромен проблем за Софийския университет се оказват неактуализираните съобразно „актуалните изисквания и тенденции“ учебни планове и програми, което на практика означава, че студентите масово учат остаряло учебно съдържание. Към август 2020 г. едва 20% от учебните планове на СУ са били обновени, като ректорът проф. Анастас Герджиков се е ангажирал да увеличи този дял на 100%.

Интегрираните специалности, които дават по-широка професионална квалификация и се очаква да са бъдещето на висшето образование, в СУ са едва 10 с обещание на ректора да станат 18.

МОН изисква още от СУ да увеличи от 5% на 16 процента учебните дисциплини, които разчитат на текущ контрол при формиране на крайната оценка,  а не на изпит. Целта е студентите да бъдат мотивирани да учат през целия семестър, а не единствено преди изпита.

Софийският университет е един от най-активните в междууниверситетските мрежи и партньорства и е сред 5-те висши училища у нас, които миналата година бяха одобрени за включване в европейските университетски мрежи. Това значи, че студентите от СУ ще се обучават паралелно в няколко университета в ЕС и ще имат достъп до най-добрите преподаватели и учебна инфраструктура в съюза. До края на мандата на Герджиков СУ планира да влезе в партньорство и с няколко български университета и да увеличи академичните си партньорства от 340 на 400.

СУ смята да създаде клъстер в областта на мехатрониката и чистите технологии  с ТУ – София, ХТМУ, ТУ – Варна, ТУ – Габрово и БАН. СУ смята да има още един център за развитие в областта на изкуствения интелект.

В областта на науката СУ смята да въведе финансово стимулиране на преподавателите за публикациите им, а броят на публикациите в базите данни Web of Science и Scopus на академичния състав да нарасне от 0.7 броя на човек на 1.1 броя. СУ си е поставил за цел да привлече 12 млн. лв.  по проекти от „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“.

Университетът е поел ангажимент да увеличи дела на младите преподаватели  в научни проекти от 15% на 35%, а броят на привлечените млади учени като постдокторанти, изследователи или преподаватели да се качи от сегашните 100 души на 500 души до края на мандата.

УНСС ще завиши практическото обучение

В УНСС делът на актуализираните с модерно съдържание учебни програми е много по-висок от този в СУ – 80%, като ангажиментът на ректора съща е за пълно обновяване. Икономическият университет обещава да увеличи интегрираните си специалности  от 43 на 55 и да увеличи дела на текущия контрол при формиране на крайната оценка от сегашните 30% на 50%.

УНСС смята да се включи в клъстър с други две висши училища по икономика и да направи център за компетентност „Дигитализацията на икономиката в среда на Големи данни“.

В комисиите за държавните изпити в УНСС занапред почти винаги (в 90% от случаите) ще участват представители от практиката. Сега това се случва в 30% от комисиите.

УНСС смята значително да наблегне върху практическото обучение,  като увеличи дела на преподавателите от практиката от сегашните 30% на 50% и покачи дела на дисциплините с изнесено обучение в бизнес среда или в администрацията от 15% на 30%.

Планират се и повече академични партньорства и чуждоезикови учебни програми с чуждестранни образователни институции. Икономическият университет също смята да стимулира публикационната активност на преподавателите, като досегашните 2 статии на човек трябва да нараснат на 4. УНСС е доста по-слабо амбициозен от СУ по отношение на привличането на финансиране по международни проекти  – сегашните 350 000 лв. се очаква да се увеличат на 430 000 лв.

УАСГ ще се отвори към партньорства

В Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) делът на актуализираните учебни програми също е сравнително нисък – едва 40%, като утвърдената от МОН цел е той да се повиши до 100%. УАСГ се задължава също да направи така, че всяка една от дисциплините му да осигурява по-широки инженерно-технически знания и умения, а интегрираните специалности за по-широки компетентности трябва да се увеличат от 1 на 5 броя.

УАСГ също се ангажира да увеличи дела на текущия контрол в крайната оценка от сегашните 36% на 48%.

По данни от лятото на 2020 г. едва 20% от преподавателите в УАСГ са били практици, но планът на ректора е да го покачи до 36%. Досега архитектурният университет не е имал нито една съвместна специалност или учебна програма с друг университет в страната, като целта е до края на мандата да бъдат разкрити 3 такива програми. Съвместните програми с чужди университети трябва да се увеличат от 2 на 4.

В резултат от споразумението с МОН и УАСГ ще трябва да се включи в консорциум  с БАН, средни строителни училища и представители на бизнеса.

Броят на публикациите на човек от академичния състав ще се увеличи от 1.3 на 1.7. Амбицията за участие в научни проекти  не е голяма, като очакваните привлечени средства по тази линия са 250 000 лв. при текуща стойност 190 000 лв.

УАСГ се надява да привлече 22 млади учени да останат на работа в университета, за да развиват академична кариера. Делът на младите преподаватели, участващи в научни проекти, трябва да се покачи от 50% на 70%.

Архитектурният университет ще създаде център за регионално сътрудничество с други балкански държави, например със Северна Македония.

Вашият коментар