Ревнуват ли кучетата? Оказва се, че да

кучетата

Според науката кучетата изпитват същите базисни емоции, каквито изпитват 2 до 3-годишните деца. Това означава, че кучето може да се чувства щастливо, тъжно, ядосано, уплашено, отвратено и изненадано.

Все още обаче стои отворен въпросът дали най-добрият приятел на човека е способен да изпитва по-сложни емоции като вина, гордост, срам, завист и ревност.

Ревността, например, е емоция, която въвлича три обекта. Накратко, тя представлява негативна емоция, свързана с идеята да бъдеш заместен в нечии любовни чувства. Или подозрението, че обектът на любовта ти не ти е верен.

Според някои изследователи това чувство изисква някои доста сложни когнитивни процеси, на които вероятно са способни единствено хората.

Нов доклад на учени от Университета в Окланд в Нова Зеландия обаче, твърди, че кучетата всъщност могат да изпитват ревност. Техните проучвания подкрепят това, което много стопани на кучета твърдят. Че когато се срещне с потенциален съперник, кучето ревнува и това се изявява по различни поведенчески начини.

През 1871 г. Чарлз Дарвин очаква тези резултати, когато отбелязва, че “всички са виждали как кучето става ревниво, когато стопанинът му е прекалено разточителен в раздаването на любовта си към друго същество”.

Науката обаче не може да разчита на случайни наблюдения. Тя изисква събирането на достоверни данни, за да може предположението да се превърне във факт.

Затова, за да определят дали и кога кучетата изпитват ревност, учените от Окланд събрали 18 двойки куче-стопанин. Те направили постановка, в която кучето да си помисли, че собственикът му го заменя за друго куче (в експерименталната група). Или за неодушевен предмет (в контролната). За всеки случай, не са използвали истинско куче, а реалистичен модел на куче. В контролната група изследователите използвали цилиндър, увит в козина.

Тестът започнал, като кучетата били вързани на едната страна на стаята. Те наблюдавали фалшивия си съперник, който седял до техния стопанин. Докато кучетата гледали, се спуснала бариера между кучето и потенциалното “друго куче”. Така че истинските кучета можели да виждат своя човек само от кръста нагоре.

Въпреки че не виждали какво прави той с ръцете си, животните виждали, че той се навежда и говори на нещо в краката си с нежен глас и любовни фрази като “О, ти си такова добро кученце”, “Какво умно момиче, браво!”, “Добро момче, добро момче” т.н. В повечето случаи – фрази, които стопанинът по принцип използвал, когато искал да похвали кучето си.

Каишката, за която са били закачени кучетата в експеримента, е била свързана с апарат. Той записвал кога кучето, вързано за нея се дърпа и с каква сила го прави. Мярката, която определяла дали кучето изпитва ревност, била именно силата, с която животното се дърпало, за да отиде при собственика си и въображаемото друго животно зад бариерата.

И докато кучетата, които наблюдавали стопанина си да гали въображаемо друго куче, се дърпали ожесточено. То онези, които виждали, че той гали просто някакъв цилиндър, увит в козина, били много по-спокойни.

Авторите на проучването заключили, че кучетата притежават способност “да свързват определени логически точки”.

Те не само умеят да си представят социални интеракции, но могат и да направят извода, че тези имагинерни интеракции са в състояние да застрашат връзката им с техния стопанин.

С други думи, кучетата демонстрирали ревност, когато считали, че потенциално друго куче-техен съперник може да открадне любовта на техния стопанин. Това значи, че подобно на хората, кучетата са податливи на силната негативна емоция, която Шекспир нарича “зеленоокото чудовище”.

Източник: webcafe

Остави коментар