Правните способи на законосъобразното грабителство

След 1989 г. настъпиха множество привидни промени в обществено-политически живот на Република България. Реалните такива обаче настъпиха в икономическия живот, които бяха утвърдени чрез редица законодателни промени.

Ярък писък на правната мисъл през 90-те години, довел до скрита продажба на държавни предприятия на частни фирми, е така наречената „скрита приватизация“. Последната се осъществяваше чрез малък, но съществен законодателен пропуск, изразяващ се в забрана да се продават дялове от дружества, но не и на техните активи. След извършените продажби на имуществото на държавните предприятия, се оказваше, че частни лица притежават сградите, производствените мощности и пр., а държавата стана собственик на кухи дружества, имащи само имената си и създадените по изкуствен път задължения.

Много от големите държавни предприятия сключваха неизгодни договори, поставящи частни юридически лица на бариерата – било то доставчици, купувачи, превозвачи, охранители и пр. Последното буквално водеше до източване на финансовите ресурси на тези дружества, чиито правен живот завършваше чрез производството по несъстоятелност пред окръжните съдилища, оставяйки нерядко огромни задължения. Тогава се образува, т.нар. мафия от синдици, която години наред извършваше привидни разпределения на парични средства, които евентуално постъпваха от осребрено имущество на някакви цени, при някакви купувачи.

През 1996 г. беше приет Закона за нотариусите и нотариалната дейност, което доведе до апогейя на имотната мафия, която, чрез определени нотариуси, заграби редица недвижими имоти.

През същата 1996 г. в Република България се осъществи първата масова приватизация и настъпи първата финансова криза, когато фалираха редица банки и спестяванията на обикновения човек просто потънаха… някъде.

Удачен механизъм за продължаване на тази дейност се оказа създаването на института на частните съдебни изпълнители, с приемането през 2006 г. на Закона за частните съдебни изпълнители.

След 01.03.2008 г. на действията на последните бяха поставени над закона, което продължава и до днес.
Най-осезаемо това се усети през 2009 г. – 2010 г., когато настъпилата криза в световен мащаб, водеща своето начало от спукалия се ипотечен балон в Съединените американски щати, доведе до масови фалити на малки и средни предприятия в Република България.

Чрез способите на принудителното изпълнение и невъзможността да се обжалват действията на органите по изпълнение, редица частни съдебни изпълнители се превърнаха в търговци на имущество – недвижими имоти, движими вещи /от вещи за домашна употреба до производствени мощности/.

Редица банки инициираха производства по принудително изпълнение по реда на Закона за особени залози, а ограниченията в Гражданския процесуален кодекс водеха до невъзможност на физическите и юридическите лица да се защитят, не само от действията на своите кредитори, но и от тези на частните съдебни изпълнители.

Станахме свидетели как кредитни институции заграбваха работещи предприятия, други създаваха в офшорни зони компании, чиито местни дружества изкупуваха на безценица, ипотекирани в полза на финансови институции от банковите им групи, недвижими имоти, трети изнасяха парични средства към банките-майки, като изпълнителните им директори бяха поощрявани за добре свършената работа – някои дори получиха държавни отличия от правителства на чужди държави.

Схемите на банково-финансовото грабителство доведоха до пълен крах националната икономика, като само за 10 /десет/ години предизвикаха имиграцията вероятно на около 1 500 000 /един милион и петстотин хиляди/ български граждани, повечето от които на средна възраст /25 г. – 45 г./, т.е. тази група, която носи икономическата инициатива и представлява потенциала на всяка нация.

Днес това е показателно и намира своята дефиниция в думите – криза на квалифицирани работници и служители /бел. авт. номенклатурният изказ е „липса на кадри“/.

Изключително късно, чак през 2017 г. по редица причини, чийто вероятен източник е извън държавата, се извършиха промени в Гражданския процесуален кодекс, но същите се оказаха крайно недостатъчни. С тях беше премахната възможността да бъде издаван обратен изпълнителен лист на длъжника срещу банката кредитор, когато вземането се установяваше, че не е изискуемо, т.е. при злоупотреба с процесуални права от страна на кредитора. Тогава една от положителните промени беше, че когато длъжникът не е открит и е уведомен със залепване на съобщение, му се назначаваше служебен адвокат, който да го защитава пред съдия и в реален съдебен процес.

С настоящия Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, за който официално се призна, че е под натиска на Европейската комисия след писмо от Вера Йоурова – Комисар по Правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете, последното под №С(2019)357, относно процедура за нарушение №2018/4083, във връзка неправилно транспониране на чл. 3, параграфи 1 и 3 и член 5, изречение трето на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори, в разпоредбите на чл. 143 и чл. 147, алинея 2 от Закона защита на потребителите, вместо да се утвърждава правото на Европейския съюз, ведно с принципите на правовата държава, се имитират действия пред стара Европа, а реално се утежнява правното положение на потребителя и се създават предпоставки за масово ограбване на българската имиграция.

Една от промените, които вече са гласувани на първо четене в пленарна зала на Народно събрание, е отмяна на задължителното назначаване на служебен адвокат, когато длъжникът не бъде открит, ведно с промяната от 2017 г. – да не бъде издаван обратен изпълнителен лист на длъжника срещу кредитора – буквално ще възроди имотната мафия и неограничен кръг български граждани ще останат без своите домове.

Оказва се, че безродници ще превърнат българина в бездомник у собствената му държава, като чрез законодателни способи ще дадат правна рамка на предстоящото масово грабителство.

Не на последно място се вижда как частни съдебни изпълнители продават на безценица – на по 50 /петдесет/ стотинки квадратния метър – българска земя в защита интереса и на чужди капитали.

За повече информация, може да се запознаете с две правни становища от адв. Николай Лалев – САК, относно Измененията на Гражданския процесуален кодекс от ДВ, бр. 63 от 2017 г. до ДВ. бр. 65 от 2018 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, вх. №945-01-11/28.02.2019 г. по деловодния опис на Народно събрание на Република България.