Над хиляда ученици във Врачанско нямат възможност за учене онлайн

Семейство не си купува хляб, за да спести за телефонни ваучери, които да осигурят онлайн обучението на две деца. Истина е и се случва днес. В област Враца достъп до онлайн обучение имат 91% от учащите се, сочат официалните данни. От над 16 500 ученици, малко над хиляда нямат възможност за учене онлайн. Какво коства обаче този тип обучение на родителите в пословично бедния Северозапад и значи ли бедността липса на желание за учене?

Венцислава има три деца. Малкото много мечтаело да тръгне на детска градина, но така и не се случило заради коронавируса. Двете по-големи момчета в семейството пък са добри ученици, но обучението им онлайн е много трудно по независещи от тях и родителите им причини.

„И двамата учат на телефон, който не е в много добро състояние. Счупен е. Обаче го използваме временно, защото той не е и наш, честно казано. Той е на моя приятелка. Тя ми го е отстъпила, за да могат те двамата да учат. Днес се налага Ники да учи на телефона. Утре се налага Преслав да учи на телефона”, споделя майка им Венцислава.

Цял ден се налага той да е пред телефона или таблета. В случая пред нашия телефон, който имаме. А пък Преслав, госпожата ми се обажда и ми казва: „Вени, това и това Преслав трябва да напише или да научи, и на следващия ден предоставяме домашното. Редуват се, за да може да не губят материала. А пък когато нямам възможност да взема ваучер, госпожите, класните и другите учители по другите предмети ни се обаждат и ни дават информация за какво трябва да се учи”, разказва още Венцислава.

Ваучерите свършват обикновено за 1 ден, а най-евтиният от тях струва 10 лева. Момчетата разбират това и също търсят варианти.

„Звънкам на госпожата и тя ми казва домашното, каквото трябва да пиша”, каза 11-годишният Ники.

„Много е тежко! Аз се старая те да имат облекло – най-важното.  Да, има хора, които живеят в лукс. Ние не живеем в лукс, но важното е, че имат ток, имат вода, имат най-важното – храната”, добави Венцислава.

Всичкото, което тя получава месечно, са 440 лева детски надбавки за трите си деца. С тях трябва да плати храната, облеклото,сметките. Таткото не успял да си намери работа и затова си направил малко стадо от 10 овце. Отглеждат още животни и птици, за да се прехранват. Хляб не са купували отдавна. По-евтино им е да го омесят вкъщи и да го опекат в печката на дърва. Така спестяват за повече ваучери за чуждия телефон, за да могат да учат децата. Истинският интернет за тях е само далечна мечта.

„На този етап аз не мога да си го позволя. Първото е, защото той често ходи на София. Той е с епилепсия и се налага да пие 2 вида лекарства. Аз там трябва да си плащам. Нямам възможност. И се налага да вкарвам често ваучери заради тях, за да могат да учат. Искам децата ми да учат! Не искам да са неграмотни. Искам утре като излязат от този дом, да бъдат образовани, да имат възпитание и хората да кажат „Ето, на Вени децата са свършили училище”, както аз съм свършила. Аз искам децата ми да учат! Искам децата ми да имат телефон или таблет и интернет най-важно, за да могат да учат. Аз не искам децата ми да станат неграмотни. Не искам да ги сочат с пръст и да казват „Ето, виж – това дете е неграмотно. То не знае името да си напише”, споделя майката.