„Море от мечти“ – роман, който ухае на България

„Най-ценното качество на един народ е любовта му към отечеството.“ С тази мисъл на Атанас Буров започва романът „Море от мечти“. Книгата е вече по книжарниците с ново издание и бързо печели сърцата на читателите.

Романът е лек, но дълбок. Забавен и едновременно смислен. Идеален за летни дни – чете се на един дъх.

Действието се развива на любими места в България. Пътуваме из Несебър, Велека, Созопол и селца край Струма. Разхождаме се из Стария Пловдив и терасите на Ботаническата градина в Балчик. Политаме с балон над Албена. Усещаме Родопите, чуваме щурци, вдишваме аромат на рози.

Гледаме звездите над Калиакра. Чуваме песен, която носи духа на Балкана и морето. Историята се разгръща на този фон – красива, трогателна, българска.

Разказът следва трима герои. Двама чужденци и Камен – български таксиметров шофьор, някогашен учител. Той не изоставя мечтата си, въпреки трудния живот.

Романът задава важни въпроси. Как да живееш смислено? Как да следваш мечтите си? Как любовта към родината може да даде сила?

Засегнати са и сериозни теми – обезлюдени села, унищожена природа, ограбени ресурси. Между редовете научаваме любопитни факти: къде са излети камбаните на Освобождението, откъде се виждат Родопите, Рила и Пирин едновременно, кое е цветето, символ на българския дух.

„Море от мечти“ е дебютен роман на Мари Робес. Авторката е добре позната в Германия и Китай с книгите си за интериорен дизайн, превърнали се в бестселъри.

Прочетете кратък откъс

…
Около пътя, потънал в дрямка, танцуваха избуяли треви. Пътно осветление все още липсваше. Но нощта бе топла, някак вълшебна. Полъхваше тих ветрец, понесъл ухание на лято. Фаровете на преминаващите коли проблясваха сякаш ръсеха в мрака шепи злато.

В нощта срещу първи юли Камен бряг, селце с шейсет жители между Каварна и Шабла, оживяваше и заприличваше на приказна литография. Хора от близо и далеч идваха тук и посрещаха под открито небе изгрева, символ на чистото начало. Стела прочете, че традицията на Джулая възникнала във Варна през осемдесетте години. Установила се до Огънчето на Камен бряг, по-късно край Желязното дърво във Варвара и из цяла България.

Отби по коларски път, забулен в тъмнина, и паркира до каравани, струпани между треви, билки и шипков трънак. Озова се на безкрайна поляна, която се вливаше в трийсетметрови скали, пропити с дъха на море. Късче магична земя. Първата, която слънцето сутрин огрява от България.

С излизането от колата усети омаен, ленив въздух. В мастиленото небе сякаш кръжаха невидими листове със стихове. Над скалите се стелеше аромат на лагерен огън, витаеше любима мелодия. В сумрака просветна светулка. Прокрадна се интимност.
…