Kолко тол такси събира АПИ
Агенция „Пътна инфраструктура“ не спира с пълното си безхаберие. Най-новото от ведомството е признанието, че не знае колко тол такси са събрани от тежките превозни средства. Които само преминават през България на път за другаде.
Една от причините да бъде въведена прословутата тол система бе очакването да се събират много повече пътни такси от транзитните международни превози, които преди плащаха винетки. От март 2020 г. дължимото се изчислява според изминатите километри.
Системата бе направена, за да има достатъчно средства за поддържане на репубиканските пътища и за строителство на нови шосета. Това уверяваха плеяда политици и чиновници, отговорни за „тол революцията“.
„АПИ не знае колко процента от събраните тол такси през 2020 г. са от транзитен трафик. Защото подопечното й Национално тoл управление (НТУ) при АПИ не обработва такава информация“.
Пътната администрация.
През есента на 2019 г. проф. Олег Асенов, съобщи, че през летния сезон от транзитния трафик са събрани 15 млн. лева приходи .
Въпросът е, ако през 2019 г. държавата е имала данни за транзита и за събраните пътни такси, каква е причината сега тази информация да липсва.
От самото начало въвеждането на тол системата върви ръка за ръка с неясноти, спорове, скандали и съмнения за корупция. Както и с некомпетентост на отговорните институции.
Първоначалните планове за високи такси и голям обхват на тол системата, бяха ревизирани.
Това стана след като българските транспортни компании заплашиха с протести. А на свой ред, ресорният министър Петя Аврамова обещава, че подчинените й зорко следят какво се случва. И че следващи промени ще се правят само след внимателен, задълбочен, детайлен и всеобхватен анализ на приходите от е-винетки и от тол такси.
Защо тогава АПИ не знае какъв е транзитният трафик и и какви са приходите от преминаващите през България тирове и автобуси.
По данни на АПИ през миналата година сумата, събрана от пътни такси за всички МПС-та, е 372 млн. лева. Това е с 20 милиона по-малко от приходите за предната година.
Този спад е обясним – кононавирусът създаде безпрецедентни икономически проблеми и доведе до ограничения, които удариха всички видове пътувания.
Това обаче не освобождава държавата от задължението й да анализира работата на тол системата. За да осведомява обществеността каква са ползите от въвеждането на новия начин на таксуване.
Освен това се оказа, че нововъведението излиза прекалено скъпо на българските данъкоплатци.
А разходите около него „изяждат“ огромна част от приходите. Отново по данни на АПИ, през миналата година 90 млн. от постъпленията са отишли за плащания по самото изграждане на тол системата. 35 млн. лева са насочени за издръжка на Националното тол управление, а други 20.8 млн. лева са комисиони за т.нар. „доставчици на услуги“ – фирми, които посредничат на държавата за таксуването на пътните превозни средства.
Източник: segabg