Кои са 10-те суперхрани за по-добро здраве?

Кои са 10-те суперхрани за по-добро здраве?
Какво представляват суперхраните?
Реално, такова нещо не съществува. Това е термин, измислен от маркетинг специалисти, за да продават по-добре дадени продукти на пазара. Това са продукти, които понижават нивата на холестерола. Като „суперхрани“ могат да минат и някои продукти, които помагат за подобряването на здравето ни, в борбата с излишните килограми и съставянето на различни диети, съобразени с тези цели.
Ето и някои от най-популярните „суперхрани“:
1. Тъмнозелените зеленчуци
Те са отличен източник на хранителни вещества, включително фолиева киселина, цинг, желязо, магнезий, витамин C и фибри. Тъмнозелените зеленчуци намаляват риска от сърдечни заболявания, сред които са и диабет от тип 2. Наличието на каротеноиди в тях ги прави отлични за борбата с някои видове рак. Ако не харесвате вкуса на тъмнозелените зеленчуци можете да ги добавите към любимите ви супи, салати, шейкове и ястия.
Сред представители на тъмнозелените зеленчуци са спанак, кале, листа от ряпа, зеле и манголд.
Кейл – отличава се със ситно накъдрените си зелени листа и леката миризма на целина. Кейлът е един от малкото зеленчуци, които почти не губят съдържанието си на витамини след като бъдат сготвени. На 100 грама се съдържат 49 калории и огромно количество витамин К, който спомага образуването на белтъчини в кръвната плазма, бъбреците и костите.
Спанак – В 100 грама спанак има едва 23 калории, но пък се съдържат 10 различни витамина, от които А, Ц и К, 8 минерала – магнезий, манган и желязо. Зеленчукът е познат най-вече с високото си съдържание на желязо, като осигурява 21% от необходимия дневен прием.
Манголд – зеленчукът се отличава с ярко зелените си листа и червена дръжка. В 100 грама от него има 19 калории. Съдържа 12 витамина, сред които А, К и Ц, а в сурово състояние – и витамин Е. Съдържа и 8 минерала, сред които са магнезий, желязо и калий. Както повечето зеленолистни, той е с ниско съдържание на въглехидрати, протеини и мазнини.
2. Горски плодове
Горските плодове са отличен източник на фибри, витамини, минерали и антиоксиданти. Именно заради богатото си разнообразие от антиоксиданти, горските плодове намаляват риска от сърдечни заболявания и рак. Те са изключително подходящи при проблеми с храносмилателната система и имунитета. Едни от най-известните представители са ягодите, малините, черните и червени боровинки и къпините. Те са ароматни и апетитни и можете да ги консумирате по всяко едно време от деня. Не е необходима технологична обработка.
Ягоди – В една порция от плода се съдържат 33 калории и 71% витамин Ц. Те са известни със своите есенциални мастни киселини – омега 3 и омега 6, които човешкото тяло не може да произведе само, но са му много необходими.
Малини – те са летни плодове и затова цената им е най-ниска през този сезон, а иначе могат да се намерят целогодишно. В 100 грама се съдържат 55 калории. Съдържанието на фибри е високо – 6%, а на захар – ниско – едва 4%. Те са много добър източник на витамин Ц. Освен самия плод се използват и листата на плода – сушени и пресни, те са идеални за чай.
Черни и червени боровинки – тези плодове съдържат магнезий, който е важен за мускулите и нервните клетки. Препоръчват се при колики и на хора в напреднала възраст. Продават се както пресни, така и замразени, но цената им е твърде висока понякога.
Къпини – В 100 грама се съдържат 25% от дневната доза фибри и едва 43 калории. Подобно на ягодите, семките на къпините съдържат масло, което е богато на омега 3 и омега 6. Наличието на витамин Ц също е много високо – 25%, а витамин К – 19%.
3. Зелен чай
Зеленият чай е лека кофеинова напитка с широка гама от лечебни свойства. Той е богат на антиоксиданти и има силно противовъзпалително действие. Най-известния антиоксидант е EGGG, който предпазва от хронични заболявания, диабет и рак. При някои хора зеленият чай помага и при отслабване.
4. Яйца
Ролята им в диетите винаги е била спорна заради високото съдържание на холестерол, но те си остават едни от най-здравословните храни. Богати са на витамини от групата Б, селен, желязо и фосфор. Яйцата имат мощни антиоксиданти, които предпазват зрението. Изследванията показват, че консумацията на яйца не увеличава риска от сърдечни заболявания или диабет. Средният прием е между 6 и 12 броя на седмица. При някои хора яйцата дори увеличават добрия холестерол.
5. Бобови растения
Към бобовите растения се включват грах, боб, леща, соя, фъстъци… Те също са богати на витамини от групата Б. Имат много ползи за здравето, включително за диабет тип 2 и понижаване на кръвното налягане и холестерола. Консумацията на бобови растения създава усещане за засищане, заради повечето фибри, които съдържат, и това ги прави добър избор за храна, която да включим в хранителния си режим.

6. Ядки и семена
Бадеми, орехи, кашу, шамфъстък, слънчоглед, тиквени семки, семена от чиа, лен и коноп. Има редица полезни действия върху тялото, богати са на полезни мазнини и въпреки че калорийната им стойност е висока, в малки количества могат да се използват успешно и при загуба на тегло, стига да влизат в пресметнатия калориен прием с дефицит за деня.
7. Чесън
Чесънът е добър източник на магнезий, селен и фибри. Той намалява холестерола и кръвното налягане. Съединенията в него могат да предотвратят появата на някои видове рак.
8. Зехтин
В зехтинът се съдържат полезни мононенаситени мастни киселини, както и на витамини Е и К, които предпазват от оксидативен стрес и клетъчно увреждане.
9. Джинджифил
В кулинарията джинджифил се използва заради вкусовите си качества, а в медицината – против гадене и при някои остри възпаления. Може да се открие в различни форми – пресен, като масло, сок или на прах. С него и малко мед и лимон става чудесен чай.
10. Сьомга
Сьомгата е питателна риба, пълна със селен, здравословни мазнини, протеини, калий и витамини от групата Б. Един от най-добрите източници на омега 3. Препоръчват се 2-3 порции на седмица.