ИИ разкри загадка за древните свитъци от Мъртво море
Изследователи съобщават, че с помощта на изкуствен интелект (ИИ) са успели да разкрият, че двама писари са написали част от мистериозните древни свитъци от Мъртво море.
Изследванията са били извършени върху най-дългия текст, известен като Великият свитък на Исая.
Установено е, че вероятно две неизвестни лица са преписали думите, използвайки почти идентичен почерк.
Свитъците, които включват най-старата известна версия на Библията, са източник на особено вълнение и интерес от страна на изследователите, още от самото им откриване преди около 70 години.
Първите свитъци са намерени от бедуин в пещера в Кумран близо до Мъртво море. В днешния окупиран от Израел Западен бряг. Те съдържат ръкописи, написани предимно на иврит. Както и на арамейски и гръцки, и се смята, че датират от около Трети век пр. Н.Е.
Свитъкът на Исая е един от около 950 различни текста, открити през 40-те и 50-те години. Той е уникален сред свитъците, тъй като неговите 54 колони са разделени на половини, написани в почти еднакъв стил.
Изследователи от Университета в Гронинген, Холандия, са изследвали свитъка на Исая, използвайки разпознаване с помощта на изкуствен интелект. Те са анализирали и подчерта, сравнявайки определени букви. Като една от тях е алеф, която се появява над 5000 пъти в свитъка.
В статия, публикувана от учените Младен Попович, Маруф Дали и Ламберт Шомакер, те заявиха, че са „успели да извлекат древни следи от мастило. Които се появяват и на цифровите изображения.“
Древните следи от мастило са свързани пряко с движението на мускулите на човека, който е писал. И са специфични за неговия почерк, казаха те. Използвайки техника, която помогна да се получат доказателства, че са участвали повече от един писар в съставянето на древните свитъци.
„Вероятният сценарий е един от двама различни писари, които работят в тясно сътрудничество и се опитват да запазят един и същи стил на писане. Като същевременно разкриват себе си, своята индивидуалност.“
Изследователите казват, че сходството в почерка предполага, че писарите са преминали едно и също обучение по писане. Било то обучение в нечия школа или в семейството. Например не е изключена хипотезата двамата писари да са били баща и син, а синът да се е учил да пише от баща си. Учените дори допълват, че способността на писарите да „имитират“ почерка на другия е толкова добре, че до момента съвременните учени не са били в състояние да направят разлика между тях.
