Дестинация Перу - приключението на живота I iNEWSbg.com

1. Дестинация: Перу

В северозападната част на Южна Америка лежи наследникът на Империята на инките – Перу.

Перу буквално притежава всичко – богата и древна история, изпълнена с мистерия и приключенски нюх. Невероятно разнообразие от природни забележителности и причудливия релеф на перуанските Анди. Невъобразими постижения в архитектурен аспект насред дивата природа. Жизнен и усмихнат народ. Кухня, считана от редица специалисти за една от най-добрите в света.

Кулинари от цял свят летят до Лима и Куско, за да научат тънкости от местните майстори. Най-същественото в цялото упражнение е, че редица от перуанските земеделски практики не са се променили през последните 2000г. Това е част от чара на Перу. Традициите!

Перуанците са горди със своето многообразие и работят здраво, за да съхранят във времето културните си традиции. Някои от които датиращи 1000г. преди Империята на инките.

Три са официалните езици в Перу: Испански, Кечуа /древния език на инките / и Аймара /говорим в районите с индианско население/. На изток от андите обаче, в регионите на Амазонската джугла все още говорими са 13 местни туземски езици.

5 бързи факта за Перу:

Изгубеният град Machu Picchu или още познат като Aguas Calientes /буквален превод „Стар връх“/ от 2007 г. се счита за едно от Новите Седем Чудеса на света. Преоткрит е през 1911 г. от Хайръм Бингъм.
В южната част на Перу се намира най-високата в света пясъчна дюна. В тази част от пустинята Сечура, извисяваща се над оазисния град Уакачина типично занимание е изкачването с бъги и спускане с борд надолу по пясъчните стръмнини.
Перу е родината на картофа и съответно има около 3000 различни вида от стоката. Перуанците от своя страна използват израза „Soy mas Peruano que la papa“. Нещо от рода на „Аз съм по-перуанец отколкото е картофът“.
Най-голямата летяща птица на Земята – Южноамериканския Кондор може да се зърне в полет над Перуанските Анди. Птицата достига до над 1 метър дължина и между 10 и 15 кг. А размахът на крилете му – до внушителните 310 – 330 cm.
Намиращо се на 3812 м н.в. езерото Титикака е най-високо разположеното плавателно езеро на Земята. В дълбините му достигащи до 281 м. са намерени останките на древен град. А потомци на племената Кечуа все още трайно населяват неговите острови.

2. Мачу Пикчу

Мачу Пикчу, без съмнение, е нещо за което всеки знае.

Инките са гледали много повече към небето, отколкото към земята. И наистина са взимали астрономията насериозно. Те са единствената древна култура която е дефинирала нощното небе така добре, както дневното. Някои от главните улици в древните им селища са проектирани по начин, че да съвпадат със звездите в определени периоди от годината. Прецизносттта с която са разбирали небосвода била дотолкова усъвършенствана, че Храмът на Слънцето в Мачу Пикчу попада в една линия при слънцестоене. Дори с намиращите се на отсрещни планински хълмове, коренспондиращи му ритуални камъни.

Инките са стояли зад най-могъщата империя на континента в периода на Предколумбова Америка.

Използвали са „колелото“ в комбинация със животинска тяга, за да транспортират умопомрачителни тонажи скалист материал. Резултатът от което са едни от най-впечатляващите дворци и храмове в историята на цивилизацията.

Прилагали са техника за оформяне на скали, известна като „ашлар“, с помощта на която се е достигало до перфектния “fit”. До такава степен съвършен, че съвременно макетно ножче, не може да се намести между два скалисти блока.

Именно техниката „ашлар“ е причината Мачу Пикчу да се пренесе през вековете във вида си днес. Перу е високо земетръсна зона, а Мачу Пикчу се намира между две разломни линии. Интелигентността внедрена в строежите обаче, позволява на каменните блокове да правят своя „bounce” по време на трус. След което отново да заемат отреденото си място. Без този похват, древният град нямаше да приема хилядите си всекидневни посетители и щеше да е внушителен единствено на книга.

Поради своето ситуиране, Мачу Пикчу не може да бъде забелязан от подножието на планината. Следователно е един от малкото оцелели градове по време на испанските конкистадори, но изоставен от инките вследствие именно на колонизацията.

Мачу Пикчу всъщност означава „стар връх“ или „стара планина“.

3. Традиционни храни

Широкоразпространеното южноамериканско ястие Севиче е основно перо в перуанската кухня. То е спечелило симпатии на своя страна с характерния си вкус и своята историческа непреходност. Позната от векове, ранните рецепти за която датират още от времето на инките. Традиционната чиния с консервирана в сол риба, плодов сок и чили е единствена по своя род.

Разбира се, с времето се раждат стотици вариации на севичето. Но изконен елемент останал в същината на рецептата е цитрусовият сок, използван за „готвенето“ на току-що уловена риба. Правопорядъкът на автентичността включва в себе си: филе от тилапия, червен лук, сок от лайм в достатъчно количество за да за да покрие рибата, много сол, пипер, малко кориандър и жълта перуанска люта чушка.

Приготвянето е синоним на думата „просто“. Миксират се всички гореизброени съставки с изключение на червения лук, който покрива останалите мариновани съставки и всичко ведно се поставя в хладилник за достатъчните 30 мин.

За завършек, то бива сервирано с варени сладки картофи и положен кочан царевица отгоре им. За да се завърши на второ ниво, върху ястието се разлива т.нар. „тигрово мляко“ – остатъчната част от маринатата.

4. Популярни спортове

В края на 19 век по време на престоя си в пристанищния град Каляо британските моряци играят футбол заедно с местното население. По този начин „внасят“ този спорт в Перу.

Въпреки че той бързо добива популярност и в други градове. Благодарение на британските преселници в страната и перуанците, връщащи се от престой в Англия, футболът се практикува неформално и неорганизирано.

Първият документиран мач е между жители на Лима и Каляо на 7 август 1982 г. А първият документиран „международен“ – между перуанци и англичани на 24 юни 1894. Асосиасион Футбол Клуб е първият създаден чисто футболен отбор (20 май 1897 г.).

В Лима множество учебни заведения също освовават свои футболни отбори. А постепенно такива се появяват и извън тези институции, какъвто е например случаят с един от най-популярните тимове Алианса Лима. Той е създаден от италиански имигранти от работническия клас.

Центърът на организирания футбол в страната дълго време остава в отстоящите на 11 км един от друг крайбрежни градове Лима и Каляо. Където през 1912 г. започва да се провежда аматьорското първенство Лига Перуана де Футбол.

Перу е поканен на първото Световно първенство в Уругвай през 1930 година. Инките губят всички свои мачове и завършват десети от 13 отбора.

Най-доброто представяне на страната на Мондиал е през 1970 година в Мексико. Тогава те стигат до 1/4-финал. В груповата фаза Перу завършва на второ място, a в първия си мач побеждава България с 3:2. За „лъвовете“ се разписават Дерменджиев и Бонев.

_{Източник: adventure-catcher}