Човешкото компостиране като алтернативен начин за погребение

Човешкото компостиране като алтернативен начин за погребение

Когато хората умират, обикновено с телата им се случва едно от двете неща: Или са погребани под земята в ковчеже, или са кремирани, редуцирани до костни фрагменти от силна топлина. Но щатът Вашингтон скоро може да получи друга възможност – компостиране на хора. Това превръща тялото в богата на хранителни вещества по естествен път почва за около 30 дни.

Сенаторът на щата Вашингтон Джейми Педерсен внесе законопроект за легализиране на човешкото компостиране, известен още като „прекомпозиция“. (Законопроектът също ще легализира алкалната хидролиза, разтварянето на тела в съд под налягане с вода и калиев хидроксид или луга; това вече е законно в 16 държави.) Педерсен въведе законопроект за легализиране на алкалната хидролиза през 2017 г., но без успех.

Повечето хора смятат, че кремирането е по-щадящо околната среда в сравнение с традиционното погребение, но това не е точно така. За едно погребение се използват дърво, желязо, бетон, мед, но нека не пропускаме и факта, че при кремиране се отделя въглероден диоксид. Всъщност според направено през 2016-та година изследване, всяка година от кремиране в атмосферата попадат 300 000 тона въглероден диоксид.

Човешкото компостиране като алтернативен начин за погребение
Катрина Спейд (вляво) | Снимка: citylab.com

Фактът, че човешкото компостиране е на дневен ред в законодателството, до голяма степен се дължи на дизайнера и предприемач Катрина Спейд. Тя е основател и главен изпълнителен директор на компания Recompose, компания за компостиране на хора, и тя прекарва години, промотирайки го като по-зелена алтернатива на стандартните практики за смърт. В процеса, който Recompose са проектирали, тялото се поставя в съд с дървени стърготини, люцерна и слама, които работят за разграждането на тялото. Компанията спонсорира неотдавнашно изпитание в Университета на щата Вашингтон, според което рекомпозицията е безопасна и ефективна, а Спейд и нейният екип казват, че се използва само една осма енергия на кремацията.

Законът е гласуван и официално приет, като ще влезе в сила от 1 май 2020 година, а решението за подобен тип „погребение“ е определено като „разумен опит да се намали отпечатъка на човечеството“.

Самият процес на компостиране се извършва в специални камери за многократна употреба и изисква до осем пъти по-малко енергия от необходимата за кремиране. В камерите се поддържа постоянна температура между 49 и 71 градуса, като това спомага за развиването на разграждащи тъканите бактерии и унищожаването на евентуални патогени.


Прах при прахта, пепел при пепелта и… трупове при реколтата?

  • 2
    Shares

Вашият коментар