Български жестов език
Със 127 гласа „за“ и нито един „против“ или „въздържал се“ депутатите подкрепиха единодушно на първо четене Законопроекта за българския жестов език.
Проектът на нормативен акт, предложен от Министерски съвет, предвижда предоставяне на безвъзмездна преводаческа услуга за глухите и сляпо-глухите хора до 120 часа годишно. За учениците със слухови проблеми се въвежда специален учебен предмет „български жестов език“, а в детските градини специално образователно направление. Глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти пък ще имат право на до 60 часа допълнително ползване на преводачески услуги на семестър. Текстовете предвиждат и 2-годишен срок, в който общините да осигурят условия за административно обслужване на глухите и сляпо-глухите хора.
В Законопроекта за българския жестов език е заложено още осигуряване на жестов превод на новинарските и актуално-публицистичните предавания с икономическа и политическа тематика от доставчиците на аудио-визуални медийни услуги. Изискване ще бъде новинарските предавания да се излъчват най-малко веднъж на денонощие, като задължително се включват в часовия пояс от 19,00 до 22,00 часа. Предлага се и създаване на Съвет за българския жестов език към министъра на образованието и науката, който да подпомага развитието на езика.
По повод приетия днес на първо четене Закон за българския жестов език в Народното събрание, обръщение до всички медии изпратиха представителите на организациите и сдруженията на и за хора с увреден слух. Ето част от текста:
“Едно от най-значимите събития, което глухата общност в България с нетърпение очаква, е приемането на Закон за жестовия език. На 11 ноември в Народното събрание се разгледа на първо четене проект на Закон за българския жестов език.
Хиляди глухи споделят своето вълнение в социалните мрежи и следят новините по темата. Всички те обсъждат, дискутират и се надяват най-накрая в България да се случи това, което навсякъде по света от десетилетия съществува – Закон за жестовия език.
У нас свободата на словото повдига много въпроси. Международните класации ни отреждат незавидно място заради ограниченията, които съществуват. Но словото има своето място. Българският е официален език и макар правото на мнение, изразяване, мисъл да се изкривяват от дефектите на системата в страната, никой не може да ограничи напълно неговото използване…
… В проектозакона съществуват няколко спорни точки, които не отразяват волята на глухата общност и се опитват да омаловажат водещата роля на глухите в правото им да избират как да се информират, така както и чл. 21 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания гласи…
НИЩО за НАС без НАС!
Благодарим Ви, читателю, че ни „изслушахте”!
С уважение, Българска глуха общност“
