Българка проектира първия град на Марс

Първата човешка база на Марс може да бъде изградена по проект на българка.

Калина Калчева родена във Варна, участва в конкурс на НАСА в конкуренция с екипи от цял свят. Архитектурната й идея Mars25 за заселване на Червената планета стигна до полуфинал.

Калчева е завършила дизайн във Варна, като специализира градоустройствена архитектура в Германия. Работила по проекта за заселване на Марс 6 години, последните три – съвместно с нейния научен консултант – доц. д-р Явор Шопов от СУ „СВ. Климент Охридски“.

Космическият град на Калина е проектиран като съоръжение с надуваема структура и скеле от сплави и материали, използвани в ракетостроенето.

„Ние сме някъде по средата на пътя. Технологиите са развити, но не до степен да ни позволят към този момент свободно да се превърнем в мултипланетарна цивилизация. Интересът го има. И фактът, че съществуват програми, които обучават хората за целта, е нещо позитивно. Знаем много повече, отколкото преди 10 години. Хората вярват в перспективата за „космически туризъм“, а това е една от стъпките по дългия път. Близо сме, но трябва още време.“ – коментира Калина.

„Несъмнено това са условията, които ще намерим там. Можем да се подготвяме с прототипи, симулации, визуализации, теория, но само хората, които ще отидат там, за да останат, ще имат ясна представа от първа ръка.“ – се изказа тя, при въпрос за предизвикателството на архитекта.

Българката, класирала се на полуфинал на състезанието на НАСА, коментира преживяването да участва в тази голяма надпревара на умове и обясни какво представлява нейния космически град.

„Това е една надуваема модулна конструкция. Тя ще е от сплави, покрити с надуваема защитна мембрана. Може да се добавят помещения и да има гъвкавост. Той може да се приспособява и да расте като жив организъм. Аз го проектирах за 20 души, но модулните модели ми позволяват бързо и лесно от 20 да го преобразувам за до 100 души.“

„Не го приемам като нещо толкова грандиозно. Българи има в екипа на марсохода „Постоянство“. Има и такива с много по-големи постижения от моите в НАСА. Гордея се, но и частица от мен не смее да се зарадва чистосърдечно, защото годините горчив опит са ме научили, че в тези конкурси до последния момент има вероятност за обрат. Това сега е стрес, отговорност и сладка радост едновременно. То е и възможност да усетя колко високо може да полети любителският ми проект. Шанс е да покажа на хората какво може да се постигне с постоянство. Успех е, но е до време. Надявам се с него да мотивирам още много хора. Това е доказателство, че постоянството дава резултат. А за мен е време да започна нова страница. Този проект е завършен и успя да научи хората на нещо ново. Това ми стига.“