Би Би Си за град „Айляк“
Европейският град, който обича да не прави нищо. Под това заглавие Би Би Си разказва за Пловдив в рубриката си BBC Travel. Авторът започва с препъни-камък думата „айляк„, за която признава, че е почти непреводима. Обяснява на читателите си, че тя е нещо като манифест на отказа на човек да бъде хванат в „капана“ на безкрайните напразни усилия с цел достигането на някакви постижения, награди и престиж. Тя изразява също скептицизма към извънредния труд, обяснява Бил Бъкингам.
„Българският втори по големина град в България – Пловдив – е горд с репутацията си, че прави нещата по свой собствен начин. Щом слезете от автобуса, пристигнал от столицата София, може да почувствате промяната в ритъма на живот. Хората вървят по-бавно. Изглежда, че разполагат с повече време. Трафикът не е така напрегнат. Докато вървите към градския център през парка, където възрастни хора се събират да играят шах, други се излежават и си приказват под сянката на стари дървета, усещате, че Пловдив е различен. Има някакво безгрижие, нещо, което едновременно веднага става очевидно, но и трудно може да се разбере. В централния квартал Капана кафенетата и баровете по пешеходните улици преливат от хора. Под ярко нарисувани стенописи по стените групи млади хора се мотаят, флиртуват и проверяват телефоните си. В кафене до Джумая джамия в градския център хората си седят с часове, отпивайки от чаши с турско кафе. Дори котките по калдъръмените улици на стария град изглеждат по-лениви от другаде. Протягат се и мъркат, след това се прибират да спят. Ако попитате хората тук защо градът е толкова спокоен, хората ще ви кажат: Пловдив, както се казва, е айляк„, пише впечатления журналист.
Оттук нататък той се опитва са обясни що за дума е „айляк“. Разяснява, че не е много популярна извън града, въпреки че може да се намери в български речници от 19-и век.
Авторът толкова се заинтересувал от значението, че се свързал с директора на Къща за литература и превод в София Яна Генова, според която оригиналното значение на „айляк“ сочи към някой, който се хваща на работа месец за месец. Оттук Бъкингам стига и до думата „бича„, която също се опитва да обясни на британския читател. В крайна сметка той резюмира: „ако искате да практикувате айляк, трябва да отделите време за себе си. Трябва да поемете инициативата да се откъснете от ежедневните си грижи“.
„Но какъвто и да е произходът на думата, в съвременния Пловдив „айляк“ е придобила свой собствен смисъл и важност. Нещо, което не може толкова да се преведе, колкото да се изживее. Когато помолите хора да ви обяснят какво означава, те в повечето случаи ще се пошегуват ето така: „Испанец пита пловдивчанин какво е „айляк“. Българинът се замисля за момент и казва: „Нещо като „маняна, маняна“, но без целия този стрес.“ – споделя той.
Бил Бъкингам е любопитен какво мислят софиянци за „айляк“ и открива, че те са по-скоро скептични. Неубеденият в това автор се връща отново в Пловдив за срещата си с д-р Светослава Манчева, антрополог и директор на Асоциация за култура, етнология и антропология „Медиатор“.
„Много хора идват да живеят тук точно защото е айляк“, казва тя. Разказва и за историята му, връщайки я към времето на Османската империя. От всички градове в империята Пловдив е вторият след Истанбул и е бил дом на евреи, гърци, българи, арменци, роми, които препълвали улиците и кафенетата. В отговор на предизвикателството да живееш сред толкова много непознати се появява айлякът: „Става въпрос за това да намериш своето собствено място в града. Няма нужда да се харесвате. Това, което има значение, е желанието да говорите, да се разберете“.
Историческите сведения за кафенетата на Пловдив от 19-и век ги описват като места, където се смесват занаятчии и търговци, където времето тече бавно. Поетът Христо Данов с неодобрение пише как хората прекарват по цял ден в кафенетата. Отиват там, за да пишат, да пушат, да пият кафе и „нетърпеливо очакват слънцето да залезе, за да могат да преминат на сливова ракия“. Айляк е да откриеш място за себе си. Да откриеш момент в забързания ден, за да пиеш кафе. – допълва автора.
„След няколко дни в Пловдив изгубих скептицизма си и се научих как да „бича айляк. Разхождах се по улиците. Карах я по-спокойно. И, странно, открих, че не съм свършил по-малко работа, просто съм я свършил с по-малко стрес.“ – пише с гордост на финала.
