100те Област Враца, Габрово и Добрич – част 5

Област Враца

  1. Враца – Пещера Леденика; Регионален исторически музей.
  2. Околчица — Лобното място на Христо Ботев.
  3. Козлодуй — Национален музей-параход „Радецки“; Паметник на Христо Ботев и неговата чета.
  • През 1976 година за историческия музей е отделено помещение в южното крило на Двореца на културата на площад Христо Ботев. През 1980 година музеят отваря врати. Музейната експозиция обхваща 9 зали и 3 къта. Експонатите в Историческия музей представят вековната история на град Враца. Изложени са оръдия на труда, предмети от бита – керамика, сребърни и златни съдове, монети и украшения, археологични находки, трите Тракийски съкровища, открити на тази територията – Бекьовско, Врачанско и Галичко и много други.
Пещера „Леденика“

Леденика е пещера в Стара планина с множество галерии и интересни карстови форми – сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години. Пещерата е дълга 320м. Тя има десет зали. Най-голяма е Концертната зала. Към нея води Проходът на грешниците. През него може да мине само този, който е с чисто сърце. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно малко езеро – Езерото на желанията. Според легендата, ако някой потопи ръката си в ледено студеното езеро в пещерата и си пожелае нещо, желанието му ще се изпълни. Пещерата Леденика се намира в северозападния – Стрешерски дял на Врачанската планина, на 16км от гр. Враца. Входът и е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830м.

  • Околчица е връх във Врачанската планина, където се намира Национален парк „Христо Ботев“ (на около 20 км югоизточно от Враца). На Околчица на 2 юни 1876 г. се разиграва последната битка на Ботевата чета. На връх Околчица през 1938 г. за увековечаване подвига на Христо Ботев и неговата чета е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст. В падината Йолковица, естествена канара с издълбан върху нея надпис бележи лобното място на поета революционер. През 1947 г. кръстът на паметника е заменен с петолъчка. През 1991 г. отново се връща автентичният вид на паметника. Всяка година на 2 юни в района се провеждат национални тържества в чест на Христо Ботев и всички паднали за свободата на България. На 1 юни пристигат и участниците в националния туристически поход по стъпките на Ботевата чета по алеята от Козлодуйския бряг и се изгражда цял палатков лагер. Освен Ботевата алея има много други маркирани туристически маршрути. През лятото има редовен автобусен транспорт от Враца, а през останалите сезони – до село Челопек, откъдето са още 8 км. На 17 май 1876 г. начело на организирана в Румъния въстаническа чета, Христо Ботев завзема австрийския кораб „Радецки“, с който преплува река Дунав и слиза на българския бряг при Козлодуй. След тридневни ожесточени боеве с многократно превъзхождащия я противник, четата достига до подножието на връх Вола в Стара планина, където се готви да пренощува. Там, в местността Камарата, на 1 юни вечерта, вражески куршум пронизва сърцето на войводата.
връх Околчица – Лобното място на Христо Ботев (1048 м)
  • Национален музей-параход „Радецки“ Австрийският параход Радецки е построен през 1851 г. в корабостроителница „Обуда“ – Будапеща (Тогава Австроунгария). Бил е собственост на първо привилегировано имперско и кралско дунавско дружество (наименование до 1918 г.). Носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки, славянин, словак по произход. В центъра на Виена има негов паметник. В чест на 90 годишнината от героичната гибел на Христо Ботев 1 200 000 български деца събират средства за построяването на точно копие на легендарния за нашата история параход. Така възстановеният параход Радецки е пуснат на вода на 28 май 1966 г. и на 30 май акостира на Козлодуйския бряг. На 26 август 1966 г. заплува по тихия бял Дунав към Будапеща и Виена. В 17 ч. на 4 септември пристига във Виена. Австрийците отразяват факта чрез всички вестници, радио и телевизия…
Паметник на Христо Ботев и неговата чета

 Паметник на Христо Ботев и неговата чета. Първия опълченски кръст от акациево дърво висок 3.5-4 м. е положен още на 30.5.1878 год. от Младен Павлов – Козлодуйското даскалче и местното население. През 1882 год. пак по инициатива на местните жители запазеният и до днес Оброчен каменен кръст. Той се намира на Козлодуйския бряг в непосредствена близост до големия паметник, за който ще стане дума по нататък. На него и досега се четат благодарствените думи на Козлодуйци. След изгниването на първия дървен опълченски кръст е поставен нов такъв. С цел изграждането на достоен паметник и събирането на средства за него се основава дружество Хр. Ботев – Козлодуйски бряг. То организира шумна кампания през 1905 год. И полага основния камък за изработка на паметника – целта е да бъдат увлечени в святото дело и държавните фактори. Държавата не отпуска пари. Козлодуйци с дарения на пари, строителни материали и труд издигат до 1934 година читалищния дом, но мечтата за построяване на паметника не ги напуска. През 1932 година по инициатива на културтрегера на Козлодуй – Никола Палашев и с решителната намеса на видния местен общественик Стан Ангелов на Крушов баир, бива създаден живият паметник – инициалите на Христо Ботев, очертани с акациеви дръвчета.

Област Габрово

  1. Габрово – Етнографски музей „Етъра“; Музей на образованието; Географски център на България „Узана“.
  2. Боженци – Архитектурно-исторически резерват.
  3. Трявна – Специализиран музей на резбарското и етнографско изкуство.
  4. Дряново – Дряновски манастир; Музей „Кольо Фичето“; Пещера „Бачо Киро“.
  • Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен ва 8 км. южно от гр. Габрово. Идеята за създаването на Етъра принадлежи на Лазар Донков “ В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината – пише Донков – да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито… за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство.“ В музея са разположени 50 обекта – технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането – втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в империята сред 30-те години на ХІХ в. допринасят за издигането на Габрово като значителен стопански, духовно-просветен и търговски център. Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода: реставрация на обекти, заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания.
Регионален етнографски музей на открито

 В началото на ХVIII век започва развитието на българските възрожденски процеси, част, от които е борбата за национална просвета. В тези трудни векове, един от българските духовни центрове е малкият планински град Габрово, разположен в полите на Стара планина. Той се превръща в люлка на българското светско образование. Тук на 2 януари 1835 г. е открито Първото българско светско училище. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища.

-От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в поробените български земи.

-От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия.

-През 1974 година е създаден националният музей на образованието. Единствен по рода си, той съхранява историята на българското образование. Помещава се в обявената за паметник на културата историческа сграда на Априловската гимназия.

История на музея Идеята за музей на образованието вълнува просветните среди В България още от първите години след освобождението от османско владичество (1878), но практически замисълът се реализира В началото на XX В. През 1904-1905 г. с активното участие на министъра на народното просвещение проф. д-р Иван Шишманов В София се създава училищен музей. Добрата предварителна подготовка, правилно изградената, организационна структура и положените усилия осигуряват пълноценен живот на това културно-просветно средище, което българското учителство приема с Възторг и използва В пряката си педагогическа дейност. По това време са събрани доста материали за историята на българската просвета, част, от които се съхраняват В съвременния Национален музей на образованието.

  • Архитектурно историческият резерват Боженци представлява малко селище с 600- годишна история, разположено на северните склонове в централната част на Стара Планина, на около 15 км източно от град Габрово. То е едно от малкото селища в България, успели да запазят изцяло старинния си вид от епохата на Българското възраждане и съхранили ценни архитектурни и етнографски паметници, сред които са уникалните двукатни и трикатни къщи, разположени на два срещуположни хълма сред обилна зеленина. Една легенда разказва историята на Боженци. Според нея, когато през 1393 г. столицата на Втората българска държава Търново пада под турско робство, овдовялата болярка Божана тръгва с децата си тръгва да търси убежище, и го намира под Балкана. Именно тук, далеч от поробителите, тя спира и поставя началото на селището, което носи нейното име. През втората половина на 18 век Боженци се развива бързо в социално и икономическо отношение, местното население се занимава предимно с търговия на вълна, кожи, восък, мед, а малка част от него и със занаятчийство – ковачество, кожухарство, абаджийство. Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на Юнеско. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото.
Боженци – Архитектурно-исторически резерват
  • Възниква през втората половина на 12 век с името „Търнава“. В Тревненския Балкан през 1192 г. българските царе Асен и Петър разгромяват войските на император Исак II Ангел. В чест на тази гръмка победа е изградена църквата „Св. Архангел Михаил“, която се е запазила след няколко опожарявания в момента е един от найстарите източноправославни храмове в Централна България. Заедно с църквата „Св. Никола“ (построена през 40-те години на XIX век), играе жизнена роля в оцеляването на българския дух сред населението през годините на чуждото иго. Най-старите официални сведения за Трявна са от времето на Османско владичество – 15/16 век. Там селището фигурира с името Трявна. През Възраждането Трявна се оформя като процъфтяващ икономически и културно-просветен център. Роден град на Пенчо Славейков, Ангел Кънчев, известен с къщите си с възрожденска архитектура и с тревненската иконописна школа. Особено колоритна, с щъркелово гнездо на комина, е сградата на Музея за африканско изкуство (сградата на някогашната градска баня, обновена и ремонтирана с част от целевото дарение). Човек може да отпочине в градинката пред музея и да се полюбува на фонтана. Ако пък тръгне в посока към реката и погледне от мостчето, ще може да види изумителна гледка – множество риби, плуващи под моста в самия център на града.
  • Музей „Колю Фичето“ е посветен на самоукия майстор-строител, прославил родния край с уникалните си градежи – моста край Бяла, чешмата в Соколския манастир, църквата „Св. Никола“ в Дряново, моста над р. Осъм в Ловеч и много други. Експозицията на историческия музей в град Дряново, посветена на живота и работата на Майстор Кольо Фичето, е открита през 1969 година по случай 170 години от рождението на Майстора. Сградата на музея е част от комплекс, съставен от стари градски къщи и църквата „Света Троица“. Никола Фичев е роден в град Дряново през 1800 година. Изучава дърводелство и зидария. Мести се да живее в град Велико Търново. От 1836 година изгражда сам предимно църкви, като продължава традицията на строителство на трикорабни базилики. Някои от най-значимите сгради построени от Майстора са хан Хаджи Николи, Конакът и Къщата с маймунката във Велико Търново. С изключителни техники, Фичев създава забележителни архитектурни постройки. Уста Кольо Фичето се смята за родоначалник на новата българска монументална и църковна архитектура.
Музей „Кольо Фичето“

Дряновският манастир “ Св. Архангел Михаил“ е разположен на 4 км югозападно от Дряново в живописния пролом на Дряновска река. Манастирът е създаден през 12 в. по време на турското робство. Разрушаван е няколко пъти и е бил едно от големите книгохранилища и книжовни центрове. От 1845 г. манастирът е построен на днешното си местоположение. Смята се че в първоначалния си вид манастирът се е намирал на 2 км. северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от въстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През 14 век Светата обител е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на на 15-ти век манастирът бива разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновския манастир е изграден към края на 17-ти век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм.

Дряновски манастир

Пещера „Бачо Киро“. Намира се в района на Дряновския манастир, в красива местност край тихото балканско градче Дряново, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м. от манастира „Св. Арахангел Михаил“ в отвесна варовикова скала и е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1938 год. Западно от Дряновския манастир, край водната пещера Андъка, известна още под името Голямата пещера, се намира Малката пещера. Тя е преименувана “Бачо Киро” в памет и чест на българския герой от Априлското въстания, просветител, поет и пътешественик, помощник на героя поп Харитон. По време на османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили. Тази пещера е една от най-интересните и посещаваните. Пещерата има туристически маршрут, удобен за посетителите и ново ефектно модерно осветление, което дава възможност да се видят красиви зали и пещерни образувания.

Област Добрич

  1. Добрич – Дом-паметник „Йордан Йовков“; Художествена галерия.
  2. Балчик – Комплекс „Двореца“; Каварна – Археологически резерват „Калиакра“.
  • Дом-паметник „Йордан Йовков“. „Йовков издигна Антимовския хан в нашата литература и го насели с добруджанци, а добруджанци му издигнаха този прекрасен дом, като така изразиха своята голяма любов и почит към творчеството и личността му.“ Тези думи, написани в летописната книга на домпаметник „Й. Йовков“ от дъщерята и внука на писателя – Елка Йовкова и Боян Попов, на 28 ноември 1980 г., синтезират основанията на хората от Добруджа да изградят музей на белетриста в град Добрич. Дом-паметникът е открит на посочената дата във връзка с една значима годишнина – 100 години от рождението на писателя. Столицата на Добруджа – Добрич, е естественото място за създаване музей на Йовков, защото писателят пише голяма част от творбите си, опирайки се на спомени и впечатления от този регион: „Във всяка моя работа мисълта ми е в Добруджа. Там е моят пейзаж, там са героите ми. Аз с всичките си спомени и цялото си сърце принадлежа на Добруджа.“ Кабинетът на Йовков, 30-те г. на XX в.Музеят е най-големият и единствен по рода си център, който издирва, съхранява, изследва и популяризира живота и творчеството на Йордан Йовков. Основна цел на Дом-паметника е Йовковите хуманистични послания да станат достояние на максимално широка аудитория. Музеят съхранява общо около 10 хил. фондови единици, пазещи частици от живота и творческата работа на белетриста.
Дом – паметник „Й. Иовков“

Художествена Галерия – Добрич притежава над 1700 живописни творби, създадени от началото на ХХ век до наши дни. Изключение прави една картина от ХVІІ век, рисувана от френски художник. Голяма част от творбите са свързани тематично с Добруджанския регион. Това са предимно откупки от националните изложби под надслов „Земята и хората“, организирани в Добрич от 60-те до средата на 80-те години. В живописната колекция има творби, които са част от „златния фонд“ на българското пластично изкуство. Това са платната на Иван Мърквичка, Златю Бояджиев, Асен Белковски, Марио Жеков, Христо Каварналиев, Стоян Венев, Владимир Димитров – Майстора, Константин Щъркелов и др.

  • Архитектурно-парков комплекс „Двореца“. Балчик! Сребристия склон! Наименованието наистина е много сполучливо. Скалите са с цвят на сребриста пепел. Вълшебни картини… В далечината е морето – тайнствено, синкаво като небесата, ту забулено в мъгла, ту блестящо, но винаги неспокойно и винаги сияещо… Морето! Мярва ти се изведнъж, след дълъг път из възсивите безкрайни поля… Дворецът на румънската кралица в Балчик кротува под пролетното слънце на брега на морето сред спокойствието на разкошния си парк. Разлистващите се корони на дърветата, бистрите водопадите, езерцата и чешмите, огрените от слънцето кубета на малкия православен храм и минарето на джамията. Дворецът в Балчик е единственото подобно място в света, където мирно съжителстват свещените сгради на мюсюлманството и християнството. Заслугата за това има румънската кралица, която изповядвала екзотичната бахайска религия. По нейните канони тя вплела в прекрасна хармония десетки култури и влияния, така превърнала любимата си резиденция в едно от най-красивите и причудливи кътчета у нас. През 1924 г. Южна Добруджа все още се намирала под румънско владение. По това време 47-годишната Мария решила да изгради своя лятна резиденция на морския бряг край белокаменен Балчик. Градежите продължили цели 11 години, но през 1937 г. дворецът „Тихото гнездо“ вече се издигал на брега.
Балчик – комплекс „Двореца“

Археологически резерват „Калиакра“.  Калиакра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североизточно от Варна. Носът е вдаден на 2 км навътре в морето и наподобява полуостров, представлява природен и археологически резерват. „Тук има съзнание за древност – ако можеш да видиш и усетиш, тук има недокосната природа, тук слънцето грее сякаш по-силно и отвява разума далеч от чувствата на сърцето“. Думата произлиза от гръцки: красив/добър и нос/крепост и означава „красив нос“. В други италиански карти и съчинения от 14 век носа се описва и като Capo Calacria или Calacria. Немския оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, което произлиза от красив/добър и „Добрите обръчи“, като се има предвид трите стени на Калиакренската крепост.

Вашият коментар