100те София-град – част 10

София-град

1. Национален исторически музей; Национален музей „Боянска църква“.
2. Храм-паметник „Свети Александър Невски“; Национален църковен историко-археологически музей при Светия синод.
3. Национален дворец на културата.
4. Национална художествена галерия; Етнографски институт с музей при БАН.
5. Национален музей „Земята и хората“.
6. Национален природонаучен музей при БАН.
7. Музей на историята на физическата култура и спорта в Националния стадион „Васил Левски“.
8. Национален археологически институт с музей при БАН.
9. Софийски зоопарк.
10. Витоша – Черни връх.

• Националният исторически музей е създаден с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет от 5 май 1973 г. Първата представителна експозиция на музея е открита през 1984 г. в чест на 1300- годишнината от създаването на българската държава в сградата на Съдебната палата в София. През 2000 г. НИМ е преместен в бившия дом № 1 на правителствената резиденция, в която на 10 ноември 1989 г. е взето решение за свалянето на последния комунистически лидер на България.

Най-легендарната църква на България, разкошно украсена с безценни фрески. Боянската църква ,,Св. св. Николай и Пантелеймон“ е не само най-представителният паметник на българската църковна живопис, но и на цялото православно изкуство през XIII век. През 1979 г. е включена в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно наследство под № 42. Църквата е изградена на три етапа. Първата постройка е малка, едноапсидна и е построена в края на Х-началото на XI в. Втората част на църквата е пристроена в средата на XIII в. със средства, дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Тя е двуетажна църква-гробница. Третото разширение, направено с дарения от местното население, е от XIX в. След Освобождението жителите на с. Бояна искат да съборят старата средновековна и възрожденска църква и да построят нова, по-голяма. Царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, я спасява като предоставя на селяните друг терен. Царят устройва красив малък парк около църквата и засажда уникалните за България северноамерикански секвои и други редки видове. След кончината на Царица Елеонора през септември 1917 г. тя е погребана до южната страна на Калояновата църква. Боянската църква дължи своята световна известност на стенописите от 1259 г., които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура.

• Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ е православна църква в град София, която служи за катедрален храм на българския патриарх. Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил – кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК, с което се превръща във втората по големина църква на Балканския полуостров след храм „Свети Сава Сръбски“. Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката – 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.

Национален църковен историко-археологически музей при Светия синод. Веднага след Освобождението Светият синод на Българската православна църква излиза с решение да започне една събирателска инициатива за откриване, проучване и събиране на едно място на всичко онова, което е пощадено от времето и османското робство. Така в кратко време колекцията се уголемява и започва да се нарича Присинодална сбирка. Едва в 1921 г. Светият синод излиза с решение тази сбирка да бъде институционализирана в музей, а държавата в лицето на тогавашното Министерство на народното просвещение узаконява новата институция през 1923 г. Колекцията е наистина много богата, съдържа около 11 хиляди експоната и, което е много важно, единствено в този музей може да се проследи цялостното развитие на християнското изобразително изкуство по българските земи от началото му до края на 19-и и дори до средата на 20-и век.

Националният военноисторически музей съхранява над един милион културни ценности, свидетели на българската и европейската военна история. Той е единственият музей у нас, който представя три експозиции с около 28 хиляди експоната.

Важните битки от българската история, идеите и героите на националноосвободителните борби, 130-годишната история на Българската армия с акцент върху водените от нея войни са представени в тематико-хронологичната експозиция. Най-богатите държавни сбирки от оръжия, военни униформи и отличия привличат посетителите към колекционната експозиция. С над 270 културни ценности във външната експозиция е показано развитието на артилерийско въоръжение, бронетанкова, авиационна, военноморска, ракетна и инженерна техника на Българската армия. Най-малките посетители могат да се забавляват в Детския музей МИГ – мислители, изобретатели, герои, предназначен за деца от 3 до 12-годишна възраст.

• Националният дворец на културата е многофункционален комплекс, съвременен замък – синтез на модерна архитектура с пластични изкуства. Великолепните пространства са одухотворени от над сто произведения на монументалната живопис, скулптурата, дърворезбата, гоблена, металопластиката и други жанрове… В него има повече желязо отколкото в Айфеловата кула, под покрива му са съсредоточени както културният живот на столицата, така и престижна конгресно-конферентна дейност, делови и политически събития. В този смисъл той е уникален. Тук всеки намира нещо за себе си. Модел, който на пръв поглед изглежда еклектичен, но всъщност е дълбоко демократичен. В залите и фоайетата му присъства изкуството и си дават среща всички музи. Тук можете да срещнете както големи артисти така и видни конгресмени, политици, бизнесмени. Има прекрасни условия и добри професионалисти за провеждането и на най-престижните прояви, могат да бъдат посрещнати и най-строгите международни изисквания. НДК се превърна в естествен притегателен център за столичани и гостите на столицата, а силуетът на Двореца на фона на Витоша вече е емблематичен.

• Националната художествена галерия е българска държавна културна институция. Намира се в София и се помещава в сградата на бившия царски дворец, заедно с Националния етнографски музей. Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 година. Днес в нея са изложени над 3000 художествени творби – живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство.

Етнографски институт с музей при БАН. Музеят представя народни носии, тъкани, украшения, дърворезби, ковано желязо и други. Малък магазин на народните занаяти предлага художествени предмети, костюми и музикални инструменти от всички краища на България. Разположен е в бившия царски дворец заедно с Националната художествена галерия.

• Националният музей „Земята и хората“ е един от големите минераложки музеи в света. Основан е на 1 януари 1986 г., а на 19 юни 1987 г. открива изложбените си зали за посетители. По своя профил музеят обхваща минералното царство на Земята в различни негови аспекти – жизнена среда, източник на суровини и енергия, предмет на научно познание, обект на емоционално и естетическо въздействие. Намира се в центъра на гр. София. През годините и до днес в музея работят много специалисти в различни области на науките за Земята. Музеят разполага с библиотека, експозиционна, заседателна и видео зали, както и с множество лаборатории. Колекцията на музея е организирана в 7 фонда, представителни образци от които са изложени в 7 постоянни експозиции. В експозиционните зали се организират и временни експозиции на образци от особен интерес или тематични.

  

• Националният природонаучен музей при БАН е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров. Музеят е създаден през 1889 г. като Естествено-исторически музей на Княз Фердинанд. Отворен е за посетители през 1907 г. През 1974 г. Националният природонаучен музей е обособен, като самостоятелен институт в системата на БАН. Тук се съхранява и популяризира живата и нежива природа в България и чужбина – над 1 милион екземпляра препарирани животни, растения и минерали. Експозициите на Националния природонаучен музей включват повече от 400 вида бозайници, над 1200 вида птици, множество земноводни и влечуги, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни, както и фосилни образци (кости, костни фрагменти и цели скелети). Също така тук са изложени много минерални видове и около 1200 вида хербарии, образци от флората на България.
• Музей на историята на физическата култура и спорта в Национален стадион „Васил Левски“.

  

  В музея се показва историята на българския спорт и върховите постижения на родните ни спортисти. В него са изложени над 500 експоната, фотоси и факсимилета. Сред експонатите са копие на първия български велосипед, лични вещи и награди на наши видни спортисти, състезателни екипи, множество купи и колекция от завоювани от българските спортисти медали. Малко сме, но сме силни, смели и добри!

• Археологическият институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. АИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях. Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал АИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа. В настоящия си вид АИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността и правоприемник на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София, преобразуван в 1892 г. в Народен музей, и Българския археологически институт, образуван през 1921 г. като първи научен институт в България.

  

• Зоопаркът в град София започва да съществува през 1888 г. Тогава той не е разположен на сегашното си място, а в бившия царски дворец. Първата поява на животинска експозиция представлява появата на черен картал. Животинската колекция бързо се разраства, поради интереса на цар Фердинанд към колекционирането на диви животни.

  

  Фердинанд се интересувал особено от птици. Поради това недълго след възникването на зоологическата градина бил изграден специален павилион, в който били пуснати фазани. Следващото попълнение на зоопарка бил елен, а след него в градината трябвало да се поместят и двойка кафяви мечки. Територията, с която разполагали се оказала недостатъчна, поради което царят определил за целта част от бившата ботаническа градина. В наши дни в софийската зоологическа градина се отглеждат огромен брой екзотични животни, както и много животни, които са характерни за българските земи.

Черни връх е най-високата точка на Витоша, край София. Надморската му височина е 2290 м, така планината се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина. Витошкия първенец е родно място на организирания български туризъм. На Черни връх е поставено и началото на движението „Опознай България-100 национални туристически обекта“ през 1966 г. В близост до върха има метеорологична станция и спирка на седалков лифт, който може да се вземе от Щастливеца. Една от витошките ски-писти започва непосредствено под него. От върха се разкрива невероятна гледка към по-ниското Софийско поле, Стара Планина и към билата на Рила. Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27. 10. 1934г. и е заемал площ от 6 401ха.