100те София-град – част 10

София-град

  1. Национален исторически музей; Национален музей „Боянска църква“.
  2. Храм-паметник „Свети Александър Невски“; Национален църковен историко-археологически музей при Светия синод.
  3. Национален дворец на културата.
  4. Национална художествена галерия; Етнографски институт с музей при БАН.
  5. Национален музей „Земята и хората“.
  6. Национален природонаучен музей при БАН.
  7. Музей на историята на физическата култура и спорта в Националния стадион „Васил Левски“.
  8. Национален археологически институт с музей при БАН.
  9. Софийски зоопарк.
  10. Витоша – Черни връх.
  • Националният исторически музей е създаден с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет от 5 май 1973 г. Първата представителна експозиция на музея е открита през 1984 г. в чест на 1300- годишнината от създаването на българската държава в сградата на Съдебната палата в София. През 2000 г. НИМ е преместен в бившия дом № 1 на правителствената резиденция, в която на 10 ноември 1989 г. е взето решение за свалянето на последния комунистически лидер на България.
София – Национален исторически музей

Най-легендарната църква на България, разкошно украсена с безценни фрески. Боянската църква ,,Св. св. Николай и Пантелеймон“ е не само най-представителният паметник на българската църковна живопис, но и на цялото православно изкуство през XIII век. През 1979 г. е включена в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно наследство под № 42. Църквата е изградена на три етапа. Първата постройка е малка, едноапсидна и е построена в края на Х-началото на XI в. Втората част на църквата е пристроена в средата на XIII в. със средства, дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Тя е двуетажна църква-гробница. Третото разширение, направено с дарения от местното население, е от XIX в. След Освобождението жителите на с. Бояна искат да съборят старата средновековна и възрожденска църква и да построят нова, по-голяма. Царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, я спасява като предоставя на селяните друг терен. Царят устройва красив малък парк около църквата и засажда уникалните за България северноамерикански секвои и други редки видове. След кончината на Царица Елеонора през септември 1917 г. тя е погребана до южната страна на Калояновата църква. Боянската църква дължи своята световна известност на стенописите от 1259 г., които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура.

  • Храм-паметникът „Свети Александър Невски“ е православна църква в град София, която служи за катедрален храм на българския патриарх. Храмът представлява петкорабна църква в неовизантийски стил – кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. При вътрешната украса на храма са употребени изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е висок 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен. Заемащ площ от 3170 м2, храмът може да побере 5000 души, колкото и най-голямата зала в НДК, с което се превръща във втората по големина църква на Балканския полуостров след храм „Свети Сава Сръбски“. Камбанарията му е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи 12 тона, а най-малката – 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година. В криптата му са експонирани едни от най-красивите български икони.
Храм-паметник „Александър Невски“ с крипта

Национален църковен историко-археологически музей при Светия синод. Веднага след Освобождението Светият синод на Българската православна църква излиза с решение да започне една събирателска инициатива за откриване, проучване и събиране на едно място на всичко онова, което е пощадено от времето и османското робство. Така в кратко време колекцията се уголемява и започва да се нарича Присинодална сбирка. Едва в 1921 г. Светият синод излиза с решение тази сбирка да бъде институционализирана в музей, а държавата в лицето на тогавашното Министерство на народното просвещение узаконява новата институция през 1923 г. Колекцията е наистина много богата, съдържа около 11 хиляди експоната и, което е много важно, единствено в този музей може да се проследи цялостното развитие на християнското изобразително изкуство по българските земи от началото му до края на 19-и и дори до средата на 20-и век.

Националният военноисторически музей съхранява над един милион културни ценности, свидетели на българската и европейската военна история. Той е единственият музей у нас, който представя три експозиции с около 28 хиляди експоната.

Национален военноисторически музей

Важните битки от българската история, идеите и героите на националноосвободителните борби, 130-годишната история на Българската армия с акцент върху водените от нея войни са представени в тематико-хронологичната експозиция. Най-богатите държавни сбирки от оръжия, военни униформи и отличия привличат посетителите към колекционната експозиция. С над 270 културни ценности във външната експозиция е показано развитието на артилерийско въоръжение, бронетанкова, авиационна, военноморска, ракетна и инженерна техника на Българската армия. Най-малките посетители могат да се забавляват в Детския музей МИГ – мислители, изобретатели, герои, предназначен за деца от 3 до 12-годишна възраст.

  • Националният дворец на културата е многофункционален комплекс, съвременен замък – синтез на модерна архитектура с пластични изкуства. Великолепните пространства са одухотворени от над сто произведения на монументалната живопис, скулптурата, дърворезбата, гоблена, металопластиката и други жанрове… В него има повече желязо отколкото в Айфеловата кула, под покрива му са съсредоточени както културният живот на столицата, така и престижна конгресно-конферентна дейност, делови и политически събития. В този смисъл той е уникален. Тук всеки намира нещо за себе си. Модел, който на пръв поглед изглежда еклектичен, но всъщност е дълбоко демократичен. В залите и фоайетата му присъства изкуството и си дават среща всички музи. Тук можете да срещнете както големи артисти така и видни конгресмени, политици, бизнесмени. Има прекрасни условия и добри професионалисти за провеждането и на най-престижните прояви, могат да бъдат посрещнати и най-строгите международни изисквания. НДК се превърна в естествен притегателен център за столичани и гостите на столицата, а силуетът на Двореца на фона на Витоша вече е емблематичен.
Национален дворец на културата
  • Националната художествена галерия е българска държавна културна институция. Намира се в София и се помещава в сградата на бившия царски дворец, заедно с Националния етнографски музей. Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 година. Днес в нея са изложени над 3000 художествени творби – живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство.
Нац. Етнографски институт с музей

Етнографски институт с музей при БАН. Музеят представя народни носии, тъкани, украшения, дърворезби, ковано желязо и други. Малък магазин на народните занаяти предлага художествени предмети, костюми и музикални инструменти от всички краища на България. Разположен е в бившия царски дворец заедно с Националната художествена галерия.

  • Националният музей „Земята и хората“ е един от големите минераложки музеи в света. Основан е на 1 януари 1986 г., а на 19 юни 1987 г. открива изложбените си зали за посетители. По своя профил музеят обхваща минералното царство на Земята в различни негови аспекти – жизнена среда, източник на суровини и енергия, предмет на научно познание, обект на емоционално и естетическо въздействие. Намира се в центъра на гр. София. През годините и до днес в музея работят много специалисти в различни области на науките за Земята. Музеят разполага с библиотека, експозиционна, заседателна и видео зали, както и с множество лаборатории. Колекцията на музея е организирана в 7 фонда, представителни образци от които са изложени в 7 постоянни експозиции. В експозиционните зали се организират и временни експозиции на образци от особен интерес или тематични.

    Национален музей „Земята и хората“
  • Националният природонаучен музей при БАН е най-богатият природонаучен музей на Балканския полуостров. Музеят е създаден през 1889 г. като Естествено-исторически музей на Княз Фердинанд. Отворен е за посетители през 1907 г. През 1974 г. Националният природонаучен музей е обособен, като самостоятелен институт в системата на БАН. Тук се съхранява и популяризира живата и нежива природа в България и чужбина – над 1 милион екземпляра препарирани животни, растения и минерали. Експозициите на Националния природонаучен музей включват повече от 400 вида бозайници, над 1200 вида птици, множество земноводни и влечуги, стотици хиляди насекоми и други безгръбначни, както и фосилни образци (кости, костни фрагменти и цели скелети). Също така тук са изложени много минерални видове и около 1200 вида хербарии, образци от флората на България.
  • Музей на историята на физическата култура и спорта в Национален стадион „Васил Левски“.
    Музей на физическата култура и спорта

    В музея се показва историята на българския спорт и върховите постижения на родните ни спортисти. В него са изложени над 500 експоната, фотоси и факсимилета. Сред експонатите са копие на първия български велосипед, лични вещи и награди на наши видни спортисти, състезателни екипи, множество купи и колекция от завоювани от българските спортисти медали. Малко сме, но сме силни, смели и добри!

  • Археологическият институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. АИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях. Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал АИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа. В настоящия си вид АИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността и правоприемник на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София, преобразуван в 1892 г. в Народен музей, и Българския археологически институт, образуван през 1921 г. като първи научен институт в България.

    Археологически институт с музей при БАН
  • Зоопаркът в град София започва да съществува през 1888 г. Тогава той не е разположен на сегашното си място, а в бившия царски дворец. Първата поява на животинска експозиция представлява появата на черен картал. Животинската колекция бързо се разраства, поради интереса на цар Фердинанд към колекционирането на диви животни.
    Зоопарк – град София

    Фердинанд се интересувал особено от птици. Поради това недълго след възникването на зоологическата градина бил изграден специален павилион, в който били пуснати фазани. Следващото попълнение на зоопарка бил елен, а след него в градината трябвало да се поместят и двойка кафяви мечки. Територията, с която разполагали се оказала недостатъчна, поради което царят определил за целта част от бившата ботаническа градина. В наши дни в софийската зоологическа градина се отглеждат огромен брой екзотични животни, както и много животни, които са характерни за българските земи.

Черни връх е най-високата точка на Витоша, край София. Надморската му височина е 2290 м, така планината се нарежда на четвърто място по височина в България след Рила, Пирин и Стара планина. Витошкия първенец е родно място на организирания български туризъм. На Черни връх е поставено и началото на движението „Опознай България-100 национални туристически обекта“ през 1966 г. В близост до върха има метеорологична станция и спирка на седалков лифт, който може да се вземе от Щастливеца. Една от витошките ски-писти започва непосредствено под него. От върха се разкрива невероятна гледка към по-ниското Софийско поле, Стара Планина и към билата на Рила. Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27. 10. 1934г. и е заемал площ от 6 401ха.

Черни връх – Витоша

Вашият коментар