100те Област Велико Търново и Видин – част 4

0

Област Велико Търново

  1. Велико Търново – Резерват „Царевец“; Регионален исторически музей; Арбанаси.
  2. Свищов – Къща-музей „Алеко Константинов“.
  3. Елена – Комплекс „Даскалоливницата“.
  • Архитектурно-исторически резерват „Царевец“. Повече от 200 години Търново, един от древните български градове, наследник на една хилядолетна праисторическа, тракийска и антична култура, е център на политическия, стопанския и културния живот на средновековната българска държава. Столицата се разпростира върху солидно укрепените с крепостни стени хълмове Царевец и Трапезица. Двете външни предградия се оформят по поречието на р. Янтра , в подножието на западния и югоизточния склонове на Царевец. По своята площ и численост градът, който през периода ХІІ-ХІV в. се издига до славата на „трети Рим, втори Константинопол“, е един от най-големите в европейския югоизток.

    „Царевец“ – Велико Търново

 Регионален исторически музей — Велико Търново. Музеят се намира на пл. „Съединение“ в съседство с музей „Възраждане и Учредително събрание“ и териториална дирекция „Държавен архив“. Създаден е през 1871 година. В него посетителите могат да видят богат снимков, документален и веществен материал, който разкрива водещото място на Велико Търново в изграждането и укрепването на българската държавност след Освобождението, участието на населението от региона във войните за национално обединение и съществения принос на града в създаването и развитието на книжарската, издателската дейност и периодичния печат. Музеят „Възраждане и учредително събрание“ е открит на 10 януари 1970 г. В него се пазят множество снимки, оригинални документи и материали, свидетелстващи за богатото и бурно минало на Велико Търново от 15 – 19 век и през епохата на Възраждането. На последния етаж на сградата на бившия турски конак е реставрираната зала, където през 1879 г. Учредителното събрание приема Търновската конституция. На същото място е избран първият български княз Александър Батенберг Сградата е построена от майстор Колю Фичето.

Регионален исторически музей — Велико Търново

Арбанаси – архитектурно-музеен резерват. Старинното селище Арбанаси се намира на високо плато с изглед към хълмовете

Арбанаси – архитектурно-музеен резерват

Царевец и Трапезица, на 4 км. от Велико Търново. То се отличава със своите монументални къщи и църкви с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис създадени през XVI-XVII в. Именно тези уникални паметници от нашето архитектурно и художествено наследство са причината Арбанаси да е много посещавано не само от туристи, но и от учени, археолози, историци, архитекти, художници. С царски указ от 1921 г. селото е обявено за курорт, а през 2000 г. за „историческо селище“ от национално значение.

  • Къща-музей „Алеко Константинов“ — Свищов. Алеко Константинов е роден на 1 януари 1863г. в Свищов. В края на 1863 градът е видно занаятчийско и търговско средище. Свищовските търговци търгуват не само в главните центрове на турската империя, но още в Румъния, Австрия и Русия. Връзките му с Европа го правят средищно пазарище на зърнени храни. Бащата на Алеко Константинов се ползува с влияние и почит между своите съграждани. Като заможен търговец често пътува из Румъния и Австрия, владее говоримо и писмено пет езика. По нрав е деспотичен, горд и надменен човек. Майката на Алеко Константинов е свенлива, мечтателна и нежна жена, пълна противоположност на съпруга си. Основните свои качества тя предава и на своя първороден син, който завинаги си остава мечтател по доброто и красивото в живота. В родната къща на Алеко се помещава канцеларията на свищовското губернаторство начело с Найден Геров. Служители в него са Иван Вазов, Драган Цанков, Никола Живков. Сам Алеко работи като писар.
  • Наричат Елена българският Витлеем“, защото единствено той от нашите градове по време на Възраждането е имал не един, а цели три храма: Свети Никола“, „Успение на Пресвета Богородица“, „Рождество на Света Богородица“. Най-разпространената легенда за възникването на селището е драматичната участ на младоженците Елена от село Къпиново и Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където е днешна Елена и ги погубили. Девойката била погребана в местността Кръста, а Самуил в края на сегашния град – на място, което и днес назовават Самуилец. Скърбящите родители на младоженката решили завинаги да останат тук и основали град, който нарекли Елена. По време на османското владичество Елена се превръща в богато селище, защото жителите му, срещу задължението да охраняват прохода от Твърдица за Търново, били освободени от данъци. През втората половина на XVIII век бурно се развиват и занаятите. Еленчани издигат хубави масивни къщи, строят храмове, мостове, водопроводи и чешми. От цялото това богатство днес е оцеляло немалко -147 сгради, обявени за паметници на културата, от които 7 с национално значение. Пет от тях образуват архитектурно-историческия комплекс Даскалоливница“. Главният символ на Елена е именно сградата Даскалоливница“ – построена през 1844 година за нуждите на първото българско класно училище, основано от Иван Николов Момчилов, бележит учител, преводач и автор на много учебници и пособия. Тя присъства и в герба на Елена. Символът й е перото, показващо будния дух на еленчани, нуждата им от знания и стремежа към просвета.
Комплекс „Даскалоливницата“ (снимка: bulgariatravel.org)

Област Видин

  1. Видин – Музей-крепост „Баба Вида“.
  2. Рабиша – Пещера Магурата.
  3. Белоградчик – Белоградчишки скали, Белоградчишка крепост, Исторически музей.
  • Музей-крепост „Баба Вида“. Крепостта е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин. Тя е основната туристическа забележителност на град Видин. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век, а преди това на мястото е имало римски наблюдателен пункт. Крепостта е служела за защита на град Видин през почти цялото Средновековие. Баба Вида е силно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите построени по това време са останали неразрушени. В днешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара и се състои от две основни стени и четири кули. Установени са няколко периода на строителство. Крепостта застъпва мястото където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. Основните части от двора на крепостта Бонония се намира извън рамките на по-късната средновековна и са разположени основно под днешния видински квартал Калето. Средновековната крепост е построена върху съществуващите основи на римската. Средновековната крепост е дело на българското строителство.
Музей-крепост „Баба Вида“
  • Пещера „Магурата“ се намира до село Рабиша, на около 25 км северозападно от Белоградчик. Най-близката жп гара е Димово
    Пещера Магурата

    – на 16 км. Тя е от първите благоустроени пещери на територията на България с осветление, пътеки и обезопасителни съоръжения. Някои наричат Магурата осмото чудо на света, а други твърдят, че влизайки в нея, човек попада в долното царство от приказките. И действително, когато се влезе в пещерата времето губи своя смисъл сред величествената красота на сътвореното от природата в продължение на 15 милиона години. Магурата е една от най-големите български пещери. Площта на пода се изчислява на над 28600 кв. м., а кубатурата – на над 65535 кубични м. Пещерата има няколко входа, като най-големият, висок 2,80 м и широк 6 м, е в южния склон на могилата. Изходът на пещерата води към Рабишкото езеро – единственото тектонско в страната с дълбочина до 40 метра.

  • Историческият музей е уреден в Пановата къща. Строена е около 1810 г (образец на западнобългарската възрожденска архитектура). След реставрирането й през 1970 г. В нея е показана експозиция (8 000 експоната) отразяваща бита, поминъка и борбите на населението от този край през XVIII и XIX Век. Музеят разполага с богата нумизматична колекция и колекции свързани с домашните занаяти, носии и предмети на бита.
Белоградчишка крепост

 Белоградчишките скали се простират на около 30 км дължина и 3 до 5 км ширина. Скалната верига започва от връх Ведерник (1124 м) със скалните групи край с. Граничак и с. Дъбравка (внушителният Борич) и завършва при с. Белотинци със скалната група Сто овце. Най-величествените скали са около града: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Дервишът, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът. Друга голяма скална група е на 4 км от града, в района на пещерата Лепеница, където най-внушителната фигура е на Динозавъра. При с. Боровица са Боров камък и Пчелен камък, западно от местността Скоршин дол са Близнаците, Сбеговете, Еркюприите в местността Магаза, Момина скала – в местността Фалковец. „Пред фантастичните видения на Белоградчишките скали, човешката фантазия е ограбена, абсолютно ограбена с всички свои капризи.“ А. Страшимиров.

Белоградчишките скали

Остави коментар