100те Област София – част 11

Област София

1. Етрополе – Исторически музей; Часовникова кула; Етрополски манастир „Св. Троица“.
2. Копривщица – Архитектурно-исторически резерват.
3. Средна гора – връх Богдан.
4. Клисура – Исторически музей.
5. Осеновлаг – Манастир „Седемте престола“.
6. Самоков – Исторически музей; Девически манастир „Покров Богородичен“; „Цари Мали град“ – с. Белчин.
7. Рила – връх Мусала.
8. Ботевград – Часовникова кула; Исторически Музей.
9. Скравена; Манастир „Свети Николай“; Манастир „Свето Преображение“; Паметник-костница на Ботевите четници.

• Историческият музей в гр. Етрополе е открит на 7. XII. 1958 год. Днес той се помещава в сградата на бившия конак, строена през 1853-1870 г. от етрополските майстори Дено и Цветко в типично възрожденски архитектурен стил. Експозицията на музея представя историята на града и околните селища. Етрополе е древно тракийско селище, възникнало през VII-VI в. пр. Хр. В Средновековието градът се развива като важен рударски и занаятчийски център. През Възраждането градът, заедно с манастира е значим книжовно-просветен център за българските земи. Богатото културно-историческо наследство на Етрополска община е представено в 10 експозиционни зали: Археология, Етнография, Занаяти XVI-XVII в., Занаяти XVIII-XIX в., Занаяти XIX-cp. XX в., Просветно дело, Етрополска книжовна школа, Националноосвободителни борби, Видни етрополци и Дарителство. Показани са над 1200 оригинални експоната, 120 фотоса и документи. Музеят е включен в организацията „Музеите в света“ със седалище Мюнхен.

  

Часовниковата кула в гр. Етрополе е една от най-старите в България. Тя е изградена през 1710 г. от майстор Тодор. Първоначално е строена като наблюдателна и отбранителна кула, за което може да се съди от начина на строеж и оставените отвори /мазгали/ на трите й страни. Иззидана е от речен камък и бигор. Общата височина на кулата е 20 м. През 1821 г. кулата е преустроена в часовникова. Опитният майстор Дидо изработва часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената църква на манастира „Св. Атанас“.  Тя е обявена за архитектурен паметник на културата.

Манастирът „Св. Троица“ /„Варовитец”/ се намира на 5 км североизточно от град Етрополе, в красива местност с вековни дървета, река и водопад. Той е основан през XII в., според някои сведения през 1158 год. През 1858 г. старата манастирска църква е съборена и започва строежът на днешната. В края на XVI и особено през XVII век в Етрополе и манастира „Варовитец“ възниква и е засвидетелствана с многобройни паметници книжовно-просветна, калиграфско-художествена и иконописна школа, която ги превръща в най-значимия културно-просветен център в Северна България. Тук се преписват и орнаментират голям брой богослужебни книги /около 76 тома, съхранявани на различни места – Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Църковноисторически музей и др./. Писци, граматици-книжовници създават свой собствен стил, наречен етрополски калиграфски полуустав.

• Копривщица е град-музей с изключителни културно-исторически паметници. В него са родени мнозина изтъкнати българи. Градът има първостепенна роля в епохата на българското Възраждане. Килийната просвета съществува тук още от XVIII в. Най-известното от копривщенските килийни училища е открито 1810 година от бащата на Найден Геров – хаджи Геро Мушек . През 1846 година Найден Геров открива едно от първите български класни училища.

  

  През 1850 година – е открито и девическо училище. Тръгнете из този музеен, но жив град, с вълнение и емоция, който е едно от най-българските исторически кътчета.

• Голям Богдан, или само Богдан, е най-високия връх в Средна гора (1604м). Връх Богдан носи името на легендарния хайдутин — Богдан войвода, и е природен резерват. От всички страни е притиснат от гори, но на юг и на север се откриват прекрасни гледки към върховете Барикади и Вълк. В южното подножие на върха, сред буковата гора се тъмнеят огромни скали, покрити с мъх и здравец, които се наричат Детелинова пещера. От връх Богдан водят началото си реките Пясъчник, Крива река и Луда Яна. Резерват „Богдан“ (обявен през 1972г) опазва вековна букова гора. В него се намира историческата забележителност „Детелинова грамада“. Друга защитена територия е „Донкина гора“ (обявена за защитена територия през 1979г) – тук може да бъде видяна двойка от редкия и световно застрашен от изчезване вид царски орел (Aquila heliacal). Връх Богдан е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз: Печатът се намира в х. „Войводенец“ и в туристическия център в гр. Копривщица.
• Клисура е „вратата“ откъм запад и на Розовата, и на Стремската долина, известна още от времето на Плиний Стари, която обаче била отбелязана на картата едва в края на 18 век с името „Гьопса“. На нас, българите, градът е известен най-вече с героичното си участие в Априлското въстание. Подвигът на жителите му и трагичните събития след неговото потушаване вдъхновили Вазов да опише в един от най-хубавите български романи „Под игото“, „пиянството на един народ“. Жителите на този град никога не са били твърде имотни и богати, макар че суровата природа, сред която живеят, ги е дарила с огромна трудоспособност и предприемчивост. Водени от родолюбиви чувства, през Възраждането те издигат на дарителски начала няколко моста и красивата църква „Свети Никола“. В нея е бил съсредоточен културно-просветният живот на Клисура, както и основната подготовка за въстанието. В църквата апостолът Панайот Волов освещава знамето, преди да потегли със своята чета към позициите на Зли дол. Но най-крупното дарителско дело е построяването на „Читалището паметник-музей“ в памет на априлци, за което са събирани средства в продължение на цели 30 години и на 2 май 1926 година то отваря врати. Днес именно в тази сграда е настанен Градският исторически музей. В него се съхраняват документи и картини, които пресъздават героичните и трагични епизоди на дните от Априлското въстание.

  

• Няма точни данни кога е построен манастирът „Седемте престола“, известен още под името Осеновлашки манастир „Света Богородица“, разположен на брега на река Габровница в Ржана планина, дял от Западна Стара планина. Предполага се, че това е станало по време на управлението на Петър Делян, чийто брат, княз Георги, го основал, приел монашество и станал негов пръв игумен. Както е известно, през 1737 година султан Махмуд Първи /наричан заради делата си „Безбожния“/, се разпоредил да бъдат разрушени много храмове, сред които и „Седемте престола“. Светата обител била възстановена през 1769 година, а през 1848-ма тук отваря врати и килийното училище на йеромонах Христофор. В манастира се е укривал Софроний Врачански, в чийто диоцез попадал манастирът тогава.

  

• Историческият музей в Самоков е създаден през 1930 година като сбирка към читалище-паметник „Отец Паисий“. Същинската сграда на музея е построена през 1940 година по проект на известния архитект Юрдан Юрданов. Много следи е оставило времето в Самоков от хората, които са го обитавали: изящни фрески върху камък, платно и хартия, железни късове, които ръждата десетилетия не успява да захапе. И спомени, грижливо съхранени спомени… Музеят разполага с повече от 30 000 експоната, обособени в сбирките: етнографска – накити, керамика, дърворезба, носии и тъкани, ковано желязо, която показва бита и поминъка на старите самоковци, археологическа – най-вече тракийски и късноантични находки, художествена – икони, щампи, ръкописи, документи и картини, фотографска и документална. От тях става ясно, че зараждането на града е свързано с добива най-вече на желязо и произвежданите от него предмети. Самоковските майстори взели терк от западноевропейските рудари саксонци, наричани „саси“, и по техен образец въвели пещите, ковашките работилници и големите чукове, задвижвани с водна сила, наречени „самокови“, от които идва и името на града. Изненадваща находка за посетителите е и колекцията от камеи.

  

Девическият манастир „Покров Богородичен“, метох на Рилския манастир, бил основан от родолюбивата баба Фота – бабата на Константин Фотинов, която след като приела монашески сан в Русия, дарила имотите и къщата си на Рилската света обител. Постепенно метохът се превърнал в просветно и духовно средище. В средата на 19 век в него живеели повече от 100 монахини и послушнички. През 1837-1839 година била издигната и внушителната каменна църква.

Самоковски майстори изработили позлатената дърворезба на иконостаса. Иконите са дело на Димитър Зограф, но най-много привлича вниманието стенописът на Покровителката Богородица в нартекса, дело на Захари Зограф. Божията майка е изобразена с разгънат покров, който брани монаси, архиереи и първенци на града – ктитори, сред които е и авторът на стенописа Захари Зограф.

Музейният комплекс в село Белчин, известен като „Цари Мали град“ също влезе в списъка на 100-те НТО на България. Той е филиал на Историческия музей в Самоков и ще фигурира под 79 в книжката на 100-те НТО – като подобект към него. Музейният комплекс е открит официално през 2009 г. и включва: средновековната църква „Св. Петка“, музейната сграда под нея и крепостта, разположена на хълма над тях. Средновековната църква е реставрирана изцяло и е обявена за Археологически и Архитектурен паметник на културата с национално значение. В нея се извършва действащо богослужение, като едновременно с това е разположена постоянна експозиция от икони. Църквата е изписана, като в нея е запазен и уникален иконостас. Музейната сграда е новоизградена реплика на стара Възрожденска къща в Белчин от XIX в.

• Рила — връх Мусала. Рила е най-високата планина на Балканския полуостров (на 6 място в Европа след Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиринеите и Етна). От Рила извират големите български реки Искър, Марица и Места. В Източния (Мусаленски) дял на Рила се намира връх Мусала (2925,45 м.) – найвисокият връх не само в България, но и на Балканския полуостров.

  

  Името на върха има турски произход и означава “пътят към Бог”. Снежната покривка тук се задържа 8 месеца, а температурата е над 0°С само 4 месеца в годината. Първото писмено свидетелство за изкачването на върха се отнася за цар Филип II, бащата на Александър Велики.

• Началото на музейното дело в Ботевград е поставено през 1937 г., когато е организирана музейна сбирка към местната гимназия. През 1952 г. обогатена и разширена сбирката е обявена за държавен музей. В резултат на дългогодишна събирателска работа са организирани няколко музейни експозиции, последната е открита през 1991 г. Музейният фонд комплектован от оригинални документи, снимки и вещи надхвърля 15 000 единици. От 3 май 2011г. Исторически музей Ботевград е преместен в обновената сграда на старата съдебна палата.

Часовниковата кула на Ботевград, построена в интервала 1862-1864 година, е един от малкото архитектурни паметници на града, съхранили се от епохата на Възраждането. Архитектът й е неизвестен, но се знае името на майстора – Вуно Марков. Тя е най-високата от подобните й в България. Била издигната по предложение на Мидхат паша. Кулата, украсена със сини фрески, съдържа архитектурни елементи, характерни за пловдивските и копривщенските къщи, но формата на кубето недвусмислено напомня за принадлежността на поръчителя към мюсюлманската вяра. За изграждането й били използвани ломени камъни от кариера при село Боженица, а дървеният материал добивали от района на село Врачеш. Кулата се състои от три пропорционални части, общата й височина е 30 метра, а основата е квадрат, всяка страна на който е 5 метра.

• От историята е известно, че през 1876 година Ботевата чета е разбита на връх Вола. 12 души четници, предвождани от Георги Апостолов, се отправят за село Лютиброд, но в местността Ритлите край Искър попадат на засада и са избити до един. Предводителят на башибозуците, Саадатин ефенди, наредил главите им да бъдат отсечени, набучени на колове и отнесени в Орхание /днешният Ботевград/. Пътят на зловещото шествие минавал през Скравена, родното място на Георги Апостолов. Всички жители били изкарани навън, за да видят отрязаните глави на четниците като предупреждение какво ги очаква, ако не се подчиняват на поробителя. Селските първенци Георги Стаменов и Петко Студенковски предложили откуп и се обърнали с молба към каймакамина да им ги остави, под предлог „ да не се изплашат от тях булите в касабата“. Турчинът погледнал грозната картина, спомнил си заповедта от Високата порта да не се вдига много шум заради шетащите в империята журналисти от Европа и се съгласил главите на жертвите да останат в Скравена. Жените ги измили и увили в домашно платно, но преди да успеят да ги погребат, едно от заптиетата, Яшар Чолака, решил да вземе две от тях в своето село Угурци, сегашното Гурково. Така в двора на селската черквица били опети и погребани от поп Димитър и неговия син Георги само десет от главите на въстаниците. На 3 юни 1930 година, по предложение на поп Георги Попдимитров, те били преместени в специална витрина на църквата. През 1982 година били положени на сегашното място. Именно тази костница става причина Орхание да се преименува в Ботевград. Но ако паметникът-костница е създаден, за да припомня трагичен момент от миналото, не така стоят нещата с манастирите „Свето Преображение“ и „Свети Николай“ на няколко километра от Скравена. Съдбата на втория е тясно свързана с историята на старо селище, носило името Грамаде. Според легендата на свещеник Филип Иванов от Челопеч насън се явил самият свети Николай, който му казал, че вижда манастир, „кацнал като голяма бяла птица на хълма“, разрушен от турците, и му възложил да го открие. Той се заел с разкопки и скоро попаднал на здрав зид от камък и хоросан, а после открил и останки от килия с шест скелета. Върху тези основи бил издигнат нов храм. Помогнали мнозина, но главната заслуга била на монахиня Людмила, която дошла тук след съновидение. Тя дълго събирала помощи, преодоляла всички пречки и успяла да завърши строежа. Намерила вечния си покой под многовековния дъб в двора.