17 февруари 2025

100те Област Смолян и Стара Загора – част 12

0
map-bulgaria_6487-242

Област Смолян

  1. Смолян – Регионален исторически музей; Планетариум.
  2. Пампорово – връх Снежанка; Пещера Ухловица.
  3. Връх Голям Перелик; Чудните мостове“.
  4. Златоград – Етнографски ареален комплекс.
  5. Широка лъка.
  6. Триградско ждрело; Пещера „Дяволското гърло“.
  7. Ягодинска пещера; Буйновско ждрело.
  • Историческият музей в гр. Смолян е най-старият и най-големият в Средните Родопи. Основан е през 1935 г. с цел издирване, изучаване, съхранение и популяризиране на уникалното по своята художествена стойност и историческа значимост наследство на населението, обитаващо централната част на Родопския масив. Музеят се помещава в специално построена сграда, от която се открива панорамна гледка не само към стария и нов Смолян, но и към възпятите в родопските песни върхове Перелик, Карлък и Соколица. Експозиционните зали на музея са разположени на площ от близо 2000 кв. м. площ на четири нива. През годините музеят е събрал богати и разнообразни колекции от музейни предмети, значителна част от които са уникати. В музеят посетителят има възможност да преживее вълнуваща среща с един от типичните и древни обичаи в планината – кукерите. Освен всичко това при желание музейният екип има готовност за демонстрация и възстановка на старите обичаи, обредните практики и традиционните умения на родопчани. От 1 март 2002 г. в музея може да се види представителна експозиция от уникалната колекция ордени и медали на българската наградна система – царска, регентска и републиканска емисии. Те са дарение от о.з. полк. Райчо Харбалиев за родния му град Смолян.
Планетариум

В гр. Смолян вече тридесет години функционира един уникален по своята същност и предназначение обект – Планетариум. През годините той се е утвърдил като атрактивен туристически обект в града. Планетариум в гр. Смолян се посещава не само от български, но и от чуждестранни туристи. Сградата на планетариума е с много красива и оригинална архитектура. Оборудван е със съвременна техника, производство на заводите „Карл Цайс Йена“. Към планетариума е изградена и малка обсерватория, оборудвана с няколко телескопа, като най-големият от тях е с диаметър 15 м., с който при ясно небе, посетителите могат да наблюдават Слънцето. На астрономическата площадка в двора на планетариума действа изключително прецизния Слънчев часовник, който е още една туристическа атракция. „Сърцето“ на планетариума е кръглата звездна зала с диаметър 15 м и 150 места. В залата се представят звездни спектакли /сеанси/. Сеансите са повече от 70. Продължителността им е 35 – 40 минути.

  • В сърцето на Родопите, на 260 км от столицата и на 15 км от Смолян е разположен един от красивите и величествени върхове на България – Снежанка. С неговите 1926 метра той е най – високият връх в курорта Пампорово. Слънчевите дни тук са повече от 240, климатът е мек. Средната годишна температура е 8,5 С, а дебелината на снежната покривка е 140 – 150 м. От върха тръгват множество ски – писти. Печатът е в хижа “Студенец”.
връх Снежанка – Пампорово

Пещера Ухловица се намира на 1040 метра надморска височина, на 3 км. североизточно от село Могилица, в крайграничната зона в западната част на Родопския горски масив.  Тя е една от най-старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Прочута е с много скални водопади и интересни пещерни образувания. Впечатляваща е с каскадите на пещерните си езера. Температурата в нея е 10-11 градуса през цялата година. Пещерата е частично благоустроена.

  • Връх Голям Перелик се намира в едноименния високопланински дял на Западните Родопи. Той е първенецът на Родопите и със своите 2191 м нарежда планината на седмо място по височина сред българските планини. Переликският дял обхваща най-високата част на Родопите и образува част от главното било, което дели басейна на р. Арда от долините на р. Въча и р. Чепеларска. От главното му било излизат 4 от най-големите вододелни била в тази част на Родопите. Целият масив около върха е типично високопланинско плато – широко разлато и затревено.
„Чудните мостове“ (Ел Кюприя)

„Чудните Мостове“ – Уникалният скален феномен, известен още с името Ел Кюприя е разположен на течението на р. Айдарско дере и се намира в средните Родопи. Образуванието му вероятно е станало при земетресение, причинило срутване на някогашна пещера. С течение на времето под въздействие на атмосферни процеси са се оформили в мраморните скали два редки по своята красота естествени мраморни моста. Първият, по – голям мост е широк 12-15м, дълъг 96м, с отвор дълбок 45м и почти толкова (43м) широк. На около 200 м по-надолу по дерето, е вторият мост, дълъг към 60м. Площта на феномена е 40,3х и е на 1450 м нaдм. в.

  • Златоград е разположен в Родопа планина – на предела между нейната централна и източна част. Градът се намира в живописна долина. На около 300 км от столицата ни София и на 70 км от международния курортен център Пампорово и ски-център Чепеларе.
    Златоград – Eтногр. ареален комплекс

    От самия център на града започва река Върбица, образувана от сливането на Голяма река и Малка река. Непосредствено край него, по билата на южните му ридове, преминава съвременната българо-гръцка граница. Златоград е най-южният български град. Административен център е на едноименна община. Златоградският етнокултурен ареал е обитаван от хилядолетия. Самият град има многовековна история.

  • Смята се, че името на Широка лъка идва от старобългарската дума „лъка“: „извивка“, „кривина“, „лъкатушене“. В първите дни на месец март в селото се провежда един от най-големите кукерски празници в България, наричан от местните жители „Песпонеделник“. Причина, хората да се заселят някога тук, било насилственото помохамеданчване на родопското българско население през 17 век. Първоначално тези земи били владени от юруците – черкезки номадски племена, които по-късно се преселили към Беломорието. Красивите къщи пренасят всеки посетител в епохата на Възраждането и никак не е чудно, че над 90 обекта в Широка лъка са паметници на културата. По-голяма част от къщите са построени в типичен архитектурен стил, наричан родопски.
Широка Лъка (Арх. резерват)
  • Всеки, който е идвал в района на Триградското ждрело, си е тръгвал убеден, че това е едно от природните чудеса не само на България, но и на света. Най-подходящ изходен пункт за посещение на карстовите обекти около него е хижа „Триградски скали“. Величественото и впечатляващо с красотата си ждрело е разположено по поречието на река Триградска, на 2 км под село Триград, по пътя към Девин. Височината на скалите на места достига до 250 м.
    Триградско ждрело

    Природната забележителност Триградското ждрело е обявена за защитена територия през 1963 г. На източната страна на скалния венец на ждрелото се намират пещерите Харамийска, Проходна и др. С най-големи заслуги за откриването и популяризирането не само на огромната подземна пропаст, наречена „Дяволското гърло“. Пещерите са спомогнали за запазване на фауната, включително и прилепите – 20 вида от общо 30 за Европа се срещат в България. Коритото на Триградската река се е вдълбало дълбоко в планинските недра, съставени главно от мрамор и метаморфни скали. В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония от пещерен дългокрил прилеп.

  • Ягодинска Пещера. Проучванията на пещерата започват през 1963 от спелеоклуб Чепеларе с ръководител Димитър Райчев, като първоначално са проучени 8500 метра, а през 1982-1986 се извършва повторно картографиране на пещерата и се откриват нови галерии и участъци като дължината й достига 10500 метра, а възрастта й е 275000 години. На 4 метра след естествения вход на пещерата (първо ниво) е открито Енеолитно жилище – местен керамичен център, единствено в Европа запазено в естествения си вид. Открити са находки на керамични съдове, оръдия на труда, овъглено жито, керамична пещ, хромели. Останките датират от каменно-медната епоха (IV-то хилядолетие пр. Хр.). Тази част от пещерата може да се разгледа за време от 20 минути, с беседа и отделна такса. Описание на пещерата: Със своите 10500 метра Ягодинска пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопите. Образувана в протерозойски мрамори, тя е на три основни нива и две междинни. Великолепни и красиви образувания могат да се видят по целия туристически маршрут – сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания – пещерните перли. Общо 22 вида образувания от световно известни 28 вида.

    Ягодинска пещера

Ждрелото е разположено от двете страни на Буйновска река, приток на р. Въча. Скоро след разклона при с. Тешел скалите се стесняват над Буйновска река, формирайки величествено ждрело. Обявено е за природна забележителност през 1971 г. Буйновското ждрело е дълго девет и половина километра и се простира от Тешел до над Ягодинската пещера. То е рожба на Буйновската река, сътворила красиви образувания – 4 арки, сред които са известните „Вълчият скок“ и „Дяволският мост“, както и 34 пещери, множество ниши и скални венци. На дъното му хората с мъка са прокарали път, който се вие ту отдясно, ту отляво на реката, сякаш да даде възможност на всеки, озовал се в това скално царство, да се възхити на изумителната му прелест.

Област Стара Загора                                               

  1. Чирпан – Къща-музей „Пейо К. Яворов“; Художествена галерия „Никола Манев“; Златна ливада – манастир „Св. Атанасий“.
  2. Стара Загора – Неолитни жилища; Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“; Регионален исторически музей.
  3. Казанлък – Литературно-художествен музей „Чудомир“; Тракийска гробница.
  4. Шипка (град) – Храм-паметник „Рождество Христово“.
  5. Шипка (връх) – Национален парк-музей и Паметник на свободата.
  • Родната къща-музей на Пейо Яворов е открита за посещения на 31 октомври 1954 година. Битовата подредба на стаите връща посетителите към младите години на поета. През 1973 година е построена експозиционна зала. Фотоси и оригинални вещи представят жизнения и творчески път на един от най-лиричните български творци. Музеят се намира в централната част на града и целогодишно приема посетители от страната и чужбина. Той е център на ежегодните традиционни културни празници в града. Всяка година Чирпан се прекланя пред таланта на поета и празнува Яворовите януарски дни, които се превръщат във фестивал на литературата и изкуството.

    Чирпан – Къща-музей на Пейо К. Яворов

Художествената галерия „Никола Манев“ се намира в центъра на град Чирпан. Зад изрисуваната фасада на дома, изграден преди век и половина от местен турски бей, се е ширнал огромен двор, обрамчен от гъсти чимшири, а широката калдъръмена пътека води към съседната къща, където се е родил и отраснал Пейо Крачолов Яворов. „Къщата на бея“, както я наричат старите чирпанлии, в момента е една от най-красивите стари възрожденски къщи в града. През месец април 2000 г. световноизвестният чирпанлия, художникът Никола Манев я купува и превръща в галерия. За целта къщата е реставрирана и обзаведена с картини на автора. Приятелят на Манев – българинът Илия Делев, който от дълги години живее в Бразилия и е един от основателите на музея „Земята и хората“ в София, е подарил на художника 10 уникални кристала от Южна Америка, които са изложени в залите на галерията.

Манастирът е основан през 344 г. от Свети Атанасий Велики, патриарх на Александрия. Мястото, където е основан манастирът, е избрано не само защото е близо до стратегическия тогава път Константинопол – Сердика. То се намира в подножието на важна крепост, чиито останки се виждат и до днес, а също така и до тракийски нимфей. Според научна експедиция, осъществена на 18 януари 2004 година от акад. д-р Росен Милев, това е първият манастир, основан по българските земи, и най-старият действащ и днес манастир на Европейския континент.

Златна ливада – манастир „Св. Атанасий“
  • Изключителен интерес представляват двете неолитни жилища от новокаменната епоха, построени на източния склон на хълм, в близост до воден източник. За тяхното запазване е допринесло зловещо събитие: селището, към което те принадлежали около 5 500 г. пр. Хр., било опожарено внезапно, покривите и стените от дървени колове, преплетени с пръти и измазани с глина, се срутили, но така оцеляла цялата покъщнина. Във всяко от жилищата били намерени между 80 и 120 керамични съда, както и овъглени зърнени култури: леща и фий, ечемик и пшеница, които дават представа за нивото на земеделието през онази епоха. Неолитните жилища, поделение на градския исторически музей, са в специално построена сграда, където е представен и пълен инвентар: ръчни мелници, пещи за изпичане на хляб. Но тук има още много образци на праисторическото изкуство, открити при археологическите проучвания на региона – култова пластика, както и красиви накити от мидени черупки, кост и мрамор…
Стара Загора – „Бранителите на Стара Загора 1877 г.“

Внушителен е и мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“, издигнат, за да напомня за битката от 31 юли 1877 година, когато българското опълчение, под развятото Самарско знаме, получава своето бойно кръщение. Всъщност високият 50-метров монумент наподобява именно развято знаме. В основите му е костницата на загиналите, гори вечен огън, а скулптурната композиция от шестима опълченци и руски офицер символизира 6-те български дружини, които за първи път влизат в бой под командването на руските офицери. Самарското знаме е един от най-славните трикольори на Българската армия. Създадено от монахини от град Самара, то е дарено на опълченците по време на Руско-турската война. Много знаменосци загиват, но не позволяват то да попадне във вражески ръце. След войната се пази в Радомир, откъдето е последният му знаменосец Никола Корчев.

Стара Загора е съвременен град с богато културно-историческо наследство, един от най-древните градове не само в България но и в Европа. През вековете градът е сменил 8 имена, отразяващи историческото му развитие. Още в края на  VII– началото на VI хил. пр. Хр. тук се заселват първите обитатели, които благодарение на отличните климатични условия остават трайно на тези земи. Находищата на медна руда и изобилието им  в района на Средна гора е факторът, който допълнително подпомага икономическия просперитет на региона.  Предполага се, че траките основават тук свое селище, с името Берое. В първите десетилетия на II век е основан римският град Августа Траяна, чийто главни улици, форумен комплекс при Западната порта с изящна колонада и красиви мозайки могат да се видят и днес. През V и VI–ти век ранносредновековната крепост Берое е разрушавана неколкократно от хуни, авари и славяни.  Вероятно за пръв път Берое и областта Загора са присъединени за кратко време към България при Тервел. На територията на гр. Стара Загора функционират няколко музейни обекта – Музей „Неолитни жилища”, Архитектурен комплекс „Музей на религиите”, Античен форумен комплекс на Августа Траяна, Къща – музей „Градски бит XIX в.”, „Хилендарски метох”, „Късноантична мозайка от частен римски дом IV в.” и др.

Регионален исторически музей
  • В Казанлък има още много забележителности, но една от тях не бива да се пропуска в никакъв случай – литературно-художественият музей „Чудомир“. Той е в къщата на един от най-популярните български писатели Димитър Христов Чорбаджийски, чиито герои, описани с добродушна насмешка, спокойно могат да съперничат на „Чичовци“ и на прословутия Бай Ганьо.
    Казанлък – музей „Чудомир“

    Изявява се и като краевед, музеен и читалищен деец. Умира на 26 декември 1967 година. В музея се уреждат изложби, срещи, рецитали и прожекции. Там могат да се видят и картини на съпругата на Чудомир, Мара Чорбаджийска.

Големите открития често са плод на случайност. Това е напълно вярно за прочутата тракийска гробница в Казанлък, включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. На 19 април 1944 година войници, които копаели гнездо за зенитно оръдие в североизточната част на града, попаднали на каменна стена. Разбили я, озовали се в коридор, а после в кръгло сводесто помещение и като разбрали, че са попаднали на нещо необичайно, повикали археолози. Учените намерили в могилния насип керамични и обредни съдове, части от златни украшения, изящна сребърна каничка и огнища със следи от жертвоприношения. Малкото на брой находки подсказват, че гробницата очевидно е била ограбена още в древността, което ни най-малко не намалява нейната изключителна стойност. Тя дължи своята известност най-вече на отлично запазените уникални стенописи в куполното помещение и в коридора. Изобразени са военни сцени и конници с характерното им облекло и въоръжение, но главната композиция представя така нареченото „погребално угощение“. Сплетените ръце на владетеля и съпругата му въплъщават идеята за неразделност, а златният венец на неговата глава подсказва, че той е цар, не просто знатен благородник. Паметникът е създаден, когато тракийската държава с център Севтополис-столицата на Севт, е процъфтявала. В списъка на ЮНЕСКО.

Казанлък – Тракийска гробница
  • Храм „Рождество Христово“. Когато пътувате от Казанлък за Габрово, вие ще съзрете позлатените куполи на този храм, които и в облачно време сякаш излъчват светлина. Интересна и трогателна е историята на неговото построяване.
    гр. Шипка – Храм „Рождество Христово“

    Както е известно, хиляди руски войници губят живота си в жестоките сражения или от глад, болести и студ през суровата зима на 1877-1878 година. Храм-паметникът, част от историко-архитектурния резерват „Шипка“, до 1934 година е притежание на руската държава, която на 23 юли същата година го дарява на България. От декември 2004 година той вече е собственост на Българската православна църква.

  • Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ е музей на открито, разположен на самия театър на военните действия. Той обхваща района на историческите места, където са се разигравали едни от най-епичните моменти в българската история свързани с отбраната на Шипченския проход по време на Руско-турската война от 1877/78 г. Музеят е създаден през 1956 г. и представлява комплекс от паметници, възстановки на позиции, батареи и землянки. На връх Шипка се издига Паметникът на свободата. По седемте етажа на Паметника е подредена музейна експозиция, включваща богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, лични вещи на участници в боевете, оръжие. Посетителите могат да се изкачат до откритата площадка на самия покрив на Паметника, откъдето се разкрива панорамна гледка към Розовата долина, съседните върхове и Предбалкана. Посещение на възстановения команден пункт на ген. Столетов и зимна войнишка землянка Организиране на пешеходни екскурзии с екскурзовод до Орлово гнездо, бойните позиции и паметниците в околността. Посещение на възстановения команден пункт на ген. Столетов и зимна войнишка землянка на връх Шипка. В състава на НПМ „Шипка – Бузлуджа“ са и паметниците на Хайдушка поляна, под връх Бузлуджа. Те са посветени на Хаджи Димитър и неговите четници, загинали в неравна битка на това място през 1868 година. Ежегодно Община Казанлък на 20 юли, Илинден, организира чествания за почитане паметта на героите.
връх Шипка – Национален парк-музей „Шипка“ – паметник на свободата

Остави коментар