100те Област Русе, Силистра и Сливен – част 9

Област Русе

1. Русе – Къща-музей „Захари Стоянов“; Пантеон на възрожденците.

• Къща-музей „Захари Стоянов“. Експозицията е открита е на 3 март 1978 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на България. Намира се в къщата, закупена след смъртта на Захари Стоянов от съпругата му Анастасия Обретенова. Показани са лични вещи – обувки, връзка, шалче, първи издания на негови произведения, траурни броеве на в. „Свобода“, намерени в гробницата му, отворена през януари 1978 г., за да бъдат положени костите му в Пантеона на възрожденците.

Пантеонът на Възрожденците е национален паметник-костница, намиращ се в град Русе. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др. За построяването на Пантеона през 1977 г. е съборена църквата „Вси светии“ в старото русенско гробище. След широка дискусия през 2001 г. Пантеонът е „християнизиран“ с поставяне на кръст върху купола му, и е открит параклисът „Св. Паисий Хилендарски“, както и музейна експозиция.

Област Силистра

2. Силистра – Исторически музей; Крепост „Меджиди табия“.
3. Сребърна – Биосферен резерват „Сребърна“.
4. Тутракан – Военно гробище; Музей на дунавския риболов и лодкарство; „Каранова могила“ – Нова Загора.

• Исторически музей – Силистра. Град Силистра е един от първите градове в България, в който се слага началото на музейното дело. На 18 ноември 1898 г. с Протокол № 9 на Учителския съвет при Педагогическото училище се взема решение за създаване на музей. На 11 януари 1899 г. е утвърден Устава му от тогавашния министър на Народното просвещение Иван Вазов, като по този начин музеят е узаконен. След окупацията на Южна Добруджа от Румъния през 1913 г. силистренската музейна сбирка е прехвърлена в България и експонатите й попадат в Софийския археологически музей и Русенския окръжен музей. По време на румънската окупация в Силистра има уредени две музейни сбирки, чиито експонати след оттеглянето на румънските власти през 1940 г. са отнесени в Румъния. Но идеята за музей отново се реализира и на 19 октомври 1941 г. в града се основава Историко-етнографско дружество, което през 1943 г. преминава към читалище „Доростол”. В приетия нов устав са посочени основните цели и задачи на бъдещия музей. В гр. Силистра през м. октомври 1942 г. е открита световноизвестната римска гробница със стенописи от ІV в. На 27 август 1947 г. е учреден музеен комитет, чиято цел е да се обединят всички музейни сбирки в един музей, а през 1953 г. музеят е обявен за професионален културен институт и преминава на пряко подчинение на Околийски народен съвет – Силистра.

Крепост „Меджиди табия“. Намира се южно от Силистра и е найзапазеният от шестте укрепителни пункта на фортификационната турска система, изиграла важна роля в руско-турските войни от 1853- 56 г. и 1877-78 г. Нейното построяване е наложено от необходимостта за допълнително укрепване на крайдунавските градове, когато реката се утвърждава като естествена граница на Османската империя. Идеята за построяването на тази система от военни укрепления е дело на немския военен инженер Хелмут фон Молтке, посетил града през 1837 г. Крепостта е градена през периода 1841-1853 г. Строена е от принудително събрани 300 българи. Главните майстори са от Дряново, а каменоделци са от региона. По време на строителството на крепостта те строят и първите монолитни възрожденски храмове в Силистренско – в Алфатар (1846 г.) и Калипетрово (1847 г.) През 1847 г. е посетена от султан Абдул Меджид, проявил интерес към нея и по този повод тя е наречена на негово име – Меджиди табия. Крепостната стена има формата на шестоъгълник и достига на височина до 8 м. Непосредствено до нея има ров, служил едновременно за препятствие и маскировка. Крепостта е била завършена по времето на областния управител Саид паша в навечерието на Кримската война.

• Резерватът Сребърна е разположен край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав. Той обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка наречено „Via Pontica“. Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара. Сребърна е сладководно езеро е разположено край река Дунав. Дълбочината му варира от 1 до 3 метра, а площта му е 2 кв. км. Често се заблатява. Животинският свят в резервата е много разнообразен. Срещат се 39 вида бозайници, 21 вида влечуги и земноводни и над 10 вида риби – щука, каракуда, червеноперка, видра, езерен рак, обикновена костенурка, воден плъх и др. Резерватът е известен най-вече с птиците, които могат да се наблюдават на неговата територия. 179 вида птици гнездят в резерват Сребърна.

• Военно гробище над Тутракан. Комплексът е най-голямото военно гробище на територията на България от войните за национално обединение. Тъй като големите битки по време на тези войни са се водили извън днешните граници на България, Мемориалът е военен паметник-светиня с национално значение. В него са погребани около 8000 български, румънски и немски войници, загинали в битката за Тутраканската крепост през 1916 г. Непосредствено след епичната битка за Тутракан, командването на 4 пехотна Преславска дивизия решава всички убити на бойното поле да бъдат погребани във форт №6 от румънската укрепителна линия на крепостта. В продължение на две седмици жителите на Тутракан и околните села с волски каруци пренасят загиналите българи, румънци, германци, турци. Войниците, от вече българския гарнизон на Тутракан поставят дървени кръстове и изписват имената на известните бойци, а неизвестните поставят в общи гробове. На 6 септември 1917 г. е първото честване на героичната битка. В този ден е учреден фонд за издигане паметник на загиналите за освобождението на града и започват да събират доброволни дарения. Това благородно дело е осуетено от последвалата румънска окупация. През 1922 г. румънците изграждат паметник-обелиск – запазен и до днес на мемориала, на който на четири езици е написан следният текст „Чест и слава на тия, които са знаели да мрат геройски за тяхното отечество”. През годините на румънската окупация грижите за Мемориала са незначителни.

Етнографският музей “Дунавски риболов и лодко строене” в град Тутракан е открит през 1974 г. и е единствен в страните по поречието на р. Дунав. Създаден е за да съхрани богатата материална и духовна култура, обществено устройство и бит на българите от крайдунавските рибарски селища. Неслучайно музеят се намира в Тутракан, защото риболовът е основен поминък на населението в този край от древността до днес. В края на ХІХ и началото на ХХ век градът се утвърждава като център на дунавския риболов. Оттук се изнася риба, рибено масло, черен хайвер за вътрешността на страната и в редица европейски страни. Експозицията е подредена в 7 зали и 2 интериора, в сграда – паметник на културата от началото на ХХ в. В хронологическа последователност са представени оригинални риболовни уреди от древността и използвани в съвремието уреди и съоръжения.

Музей „Каранова Могила”. 26 праисторически селищни могили, 62 поселения от късно желязната и 74 от римската епоха, 32 средновековни селища, 13 крепости и 4 манастира. Завидно богатство на толкова малка територия!!! Това е и причината учени от Австрия, Англия, Русия, Япония и Холандия да участват, някои от тях повече от 40 години, в археологическите проучвания тук. В началото на всяко добро дело стои винаги някой безкористен ентусиаст. За Нова Загора това е учителят Никола Койчев, който през 1926 година поставя началото на исторически музей с цел издирване, изследване и експониране на намерените предмети, които просто бликат при всяко копване в плодородното поле около града. Днес във фондовете си музеят съхранява близо 40 000 единици – количество, с което не могат да се похвалят даже някои от областните музеи в България. От многобройните могили обаче само една е наречена „Българската Троя“ /макар, че нашата е по-стара от онази Троя/ и това не е случайно. Става дума за прочутата могила край село Караново, която продължава да привлича интереса на световната археологическа общественост със сензационни открития.

Област Сливен

5. Сливен – Къща-музей „Хаджи Димитър“; Национален музей на текстилната индустрия; “Сините камъни“.
6. Котел – Пантеон на Георги Стойков Раковски; Музей на котленските възрожденци; Природонаучен музей.
7. Жеравна – Архитектурно-исторически резерват; Къща-музей „Йордан Йовков“.

• Къща-музей „Хаджи Димитър“. В самото начало на старинния сливенски квартал “Клуцохор”, на малката уличка “Асеновска” 2, се намира родната къща на легендарния войвода Хаджи Димитър, днес къща – музей.

  

  Това е музеен комплекс, състоящ се от две сгради – родната къща на войводата и ханът, разположени в два съседни двора, свързани помежду си с малка вратичка. До Освобождението къщата и ханът са били запазени. През 1930 година ханът, чардакът на къщата и оградата са били разрушени. През 1935 година, във връзка с откриването на паметника на Хаджи Димитър в родния му град, в една от стаите в родната му къща е възпроизведена битова обстановка. На 3 март 1955 година е открита първата музейна експозиция.

Национален музей на текстилната индустрия – Сливен. Началото на фабричното текстилно производство по българските земи е поставено в град Сливен от Добри Желязков. Под негово ръководство през 1843 г. се изгражда Държавната сукнена фабрика – първото индустриално предприятие в пределите на Османската империя. След Освобождението държавата отдава фабриката под наем. През 1883 г. в нея се открива първият курс за подготовка на текстилни специалисти. От 1904 до 1960 г. сградата се използва за затвор. Идеята за създаване на музей в един от най-големите текстилни центрове на България датира от 1934 г., по повод честване 100 годишнината от началото на индустриалното развитие на България. Петдесет години по-късно, когато се подготвя честването на 150-та годишнина е прието Решение №758/16.08.1983 г., с което се създава Музеят на текстилната индустрия, официално открит за посещения на 08.09.1986 г. Днес музеят разполага с постоянна експозиция, разположена на площ от 550 м2. В нея по хронологичен ред са показани ръчното и фабрично-машинното текстилни производства.

Природен парк “Сините камъни” е обявен на 28.11.1980 г. с цел опазване на природните екосистеми, на специфичния ландшафт, на скалните образувания. Разположен е в Сливенската планина, която е част от Стара планина. Обхваща площ от 11380.8 ха. На запад, север и изток паркът е ограден от просторни гори, а на юг граничи с областния център гр. Сливен. Релефът е разнообразен, стръмен и силно разчленен. Северните склонове са стръмни, мъчнопроходими, обрасли с букови гори, а тези с южна компонента – прорязани от долове и оврази, урвести, без растителност. Природен парк “Сините камъни” е известен с чистия въздух, специфичния горски климат, с разнообразните ландшафти. Сивосините до виолетово върхове Голяма и Малка Чаталка, Кутелка, Българка – най-високия в Източна Стара планина (1181 м), скалните феномени Халката, Кoмините, Куклите, Еньова булка, Калоянови кули, езерото в м.Карандила с неописуемите му есенно златисто-зелени багри са чудеса, които може да изгради само природата.

• Пантеон на Георги Стойков Раковски и музей на котленските възрожденци. В тематични зали експозицията отразява историята на Котел през Възраждането и живота и дейността на известни възрожденски личности, родени в Котел – епископ Софроний Врачански, архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели, доктор Петър Берон, капитан Георги Мамарчев, Георги Стойков Раковски. Чрез възстановка на взаимно училище /катедра със затвор за наказания, пясъчни чинове, дивити и панакиди, наградни и наказателни кавалерии/, е пресъздадена атмосферата на учебния процес от първата половина на ХІХ век. В мемориалната пантеонна част са положени костните останки на Георги Раковски.

 Природонаучният музей в Котел разкрива природното богатство на Източна Стара планина. Негов основоположник е местният учител – естественик Васил Георгиев. Той в продължение на 60 години колекционира природни образци от района и създава богати сбирки от вкаменелости, насекоми, риби, земноводни, влечуги и птици. През 1951г. комисия на БАН се запознава с колекциите на котленския учител и се предлага те да положат основите на Природонаучен музей. Фондът на музея днес съхранява близо 30 000 образци от живата и нежива природа на региона, включени в сбирките: Безгръбначни фосили, Висши растения, Насекоми, Риби, Земноводни, Влечуги, Птици и Бозайници. Експозицията е разработена на екологичен принцип на площ от 1000 кв. м.

• Село Жеравна е разположено на 16 км югоизточно от гр. Котел в полите на Източна Стара планина. В селото са запазени над 300 къщи, строени през ХVІІ – ХVІІІ в. и главно през ХІХ в. В основната си част обликът на селото е съхранен и днес такъв, какъвто е бил по време на Възраждането.

  

  Къщите са изградени в типично източнопланински стил с опростено пластично решение на фасадите, с богата ажурена вътрешна и външна дърворезба. Село Жеравна е едно от чудесата на българския-майстор строител, като голяма част от къщите представляват завършен архитектурен образ с неповторима художествена форма. В духовно просветно отношение Жеравна е била културно средище за целия регион, а Хилендарският манастир е имал свой метох в селото. Запазен и до днес той се намира в непосредствена близост до църквата. Смята се, че именно тук е направен прериса на „История Славянобългарская“. Жеравна е известна и със своите многобройни чешми. В околността бликат множество извори, повечето от които са вкарани в чучурите на чешми (Кринча, Старча, Зайковка) още от незапомнени времена.

 Къща-музей „Йордан Йовков“. Йордан Йовков е роден в Жеравна през 1880г. Тук прекарва детството си. На 13 годишна възраст семейството му се премества в Добруджа, където работи неговия баща. Йордан Йовков е един от най-значимите български писатели. Той пише за деца и възрастни. Книгите му са преведени на повече от 20 езика. Най-известната му творба е “Старопланински легенди”.

ЗА КЪЩАТА-МУЗЕЙ: Родната къща на великия писател Йордан Йовков се намира на площад Голямото бърдо в с. Жеравна. Тя е едноетажна къща, заобиколена от каменни стени. В двора, изпълнен със зеленина се издига паметника на писателя, седнал на малък стол, вглъбен в своя вълшебен свят. Интериорът в къщата е запазен и се усеща автентичната атмосфера на миналото. Тук е уредена експозиция на документи и ръкописи на Йовков.