100те Област Плевен, Пловдив и Разград – част 8

Област Плевен

  1. Плевен – Мавзолей-параклис „Св. Георги Победоносец“; Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“; Регионален исторически музей.
  • Регионалният исторически музей в Плевен е научен и културно-просветен институт, самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка към Община Плевен. Осъществява своята дейност по издирването, проучването, представянето, опазването и популяризирането на паметниците на културата, природните образци, флората и фауната на територията на Плевенска област, където са разкрити значими археологически обекти – римският град Улпия Ескус при с. Гиген, късноантичната и ранновизантийска крепост Сторгозия край Плевен, средновековната българска крепост в Никопол. По профил музеят е общоисторически с природонаучен отдел. В структурата му са включени следните основни специализирани отдели и обслужващи звена: Археология, История на България ХV – ХІХ в., Нова и най-нова история, Етнография, Природа, Фондове и научен архив, Връзки с обществеността, Ателие за реставрация и консервация, Фотолаборатория, Библиотека.
Мавзолей-параклис „Св. Георги Победоносец“

„Свети Георги Победоносец“. Мавзолеят е издигнат през 1907 г. в знак на вечна благодарност към подвига на загиналите при обсадата на града 31 000 руски и 7 500 румънски войни. В криптата се съхраняват кости на загиналите при Плевен български, руски, румънски, финландски, украински, белоруски и молдовски войни. Иконостасът и иконите са творби на видни български майстори.

Панорама „Плевенска епопея-1877 г.“. През 1977 г. по повод 100- годишнината от освобождението на Плевен, на самото бойно поле, в Скобелев парк музей, е изградена панорама “Плевенска епопея 1877 г.” Автори на архитектурния проект са Пламена Цачева и Иво Петров с проектантски колектив. Строителството на паметника започва на 19 януари 1977 г.. Тържественото му откриване е на 10 декември 1977 г., в деня на стогодишнината от освобождението на Плевен. Николай Василиевич Овечкин /Военно студио “М. Греков” – гр. Москва, Русия / е автор на живописната част, главен изпълнител и ръководител на колектива от 13 руски и български художници: В.Щербаков, И. Кабанов, А. Чернишов, М. Ананиев, Н. Овечкин, Д. Дончев, В. Есаулов, В. Лемешев, Хр. Бояджиев, Г. Есаулов, В. Таутиев, Ю. Усипенко, А. Троценко. Сградата има форма на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика. Три хоризонтални пръстена символизират трите щурма на Плевен, а пръстенът с щиковете – блокадата на града. Височината на корпуса с щиковете е 47 м, общата кубатура е 54 000 м 3. Панорама ”Плевенска епопея 1877 г.” се състои от четири зали: уводна, панорама, диорама и заключителна.

Панорама „Плевенска епопея – 1877 г.“

Област Пловдив

  1. Пловдив – Античен театър; Резерват „Старият Пловдив“; Етнографски музей; Исторически музей; Църква „Свети Свети Константин и Елена“.
  2. Перущица – Исторически музей.
  3. Сопот – Метох „Въведение Богородично“; Къща-музей „Иван Вазов“; Дядо Стояновата воденица.
  4. Карлово – Национален музей „Васил Левски“.
  5. Калофер – Национален музей „Христо Ботев“; „Райското пръскало“.
  6. Връх Ботев.
  7. Бачковски манастир; Асенова крепост.
  8. Старосел – Тракийски храмов комплекс.
  • Архитектурно-исторически резерват „Старият Пловдив“. Останки от античността, Средновековието, Възраждането и модерна култура съжителстват, вплетени в неустоимата красота на този вечен град. Пловдив е съхранил в себе си изключително ценни паметници на културата – Римски стадион, театър на античния Филипопол, великолепни цветни мозайки, Античния форум и крепостните врати, римския акведукт, разкопки на първите тракийски поселища. На Трихълмието грее цял живописен квартал с най-ярки представители на българската възрожденска архитектура. За изключителни заслуги в опазването, реставрацията и консервацията на паметниците на културата Старият град бе отличен със златен медал на ЮНЕСКО. Хилядолетната история на Пловдив започва в най-северната точка на Трихълмието. В археологическия комплекс “Небет тепе” останки от предисторическо селище съжителстват с руини от римски и елинистични крепости, които защитавали града до завоюването му от турците.
Пловдив – Исторически музей

Пловдив Исторически музей Пловдив е създаден през 1951 г. като научен и културен институт за събиране, опазване, научно изследване и популяризиране на историческите свидетелства за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от ХV до ХХ в. Експозициите на музея са разположени в три отделни сгради – паметници на културата.

Етнографски музей – Пловдив. Идеята за създаване на етнографски музей датира от края на 1891 г. След четвърт век по предложение на Стою Шишков учител, изследовател, журналист и издател, местната администрация решава създаването на Окръжен музей, в който да се съберат материалите, характеризиращи миналото и настоящето на Пловдивски окръг в историческо, икономическо, художествено и битово отношение. Първи секретар и единствен служител на музея е Шишков, а годината е 1917. Следва период на събирателна работа, фото заснемане, популяризаторска дейност. Към 1930 г. музейните ценности са над 500. През 1931- 32 г., въпреки аргументираната съпротива на Стою Шишков, от съображения за икономии администрацията прехвърля това скромно имущество към Народна библиотека и музей. През 1938 г. по инициатива на кмета на града Божидар Здравков е поставено второто начало на съвременния музей: най-представителната къща на възрожденския Пловдив Куюмджиевата е предопределена за Общинска къща-музей. На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея е открит за посещения като къща-експонат. През 1949 г. Общинската къща-музей се преименува в Народен Етнографски музей. През 1952 г. е наредена постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г.

Пловдив Античният театър, известен погрешно и като Амфитеатъра, е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас. Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984 г. днешно време античният театър е адаптиран към съвременния културен живот на Пловдив и побира около пет хиляди зрители. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал.

Черква „Свети Свети Константин и Елена“. Разположена е върху руините на античната крепост в Стария град, досами Хисаркапия. Християнско светилище на това място е имало още в началото на IV век. Първоначално било посветено на Севериан и Мемнос, обезглавени тук през 304 г. заради християнската си вяра заедно с 36 пловдивски мъченици. След края на гоненията и признаването на християнството в 313 г. от св. император Константин Велики църквата започва да носи неговото име и това на майка му. През 1830 година кирпичените стени на храма са в руини. Това наложило събарянето му и построяването на нов. За целта тогавашният църковен предстоятел Тодор Моравенов, виден абаджия, родом от Копривщица, събрал и предоставил 200 хиляди гроша. Новопостроената църква била една от най-големите за времето си – 26 на 18 метра, при височина 8 метра.

  • Исторически музей. На юг от днешна Перущица все още личат развалините на някогашния древен град Драговец. На запад се е издигала крепостта Перестица, брънка от отбранителната верига на Второто Българско царство.
    Перущица – Исторически музей

    Археологията доказва, че в дългата си история Перущица е техен наследник, носейки името на славянския бог Перун. Историческият музей в Перущица е създаден през 1955 г. и в експозицията си развива историята на селището, преминавайки през поселенията на траки, славяни, сред които се открояват руините на базиликата „Червената църква“ от края на V век от Христа с уникалността на архитектурните си форми и стенописи, чиито жители са оставили диря в по-късното духовно развитие на градчето през време на възраждането на българския народ през XV-XIX векове – икономическото им замогване заедно с просветното и културното им развитие оставя отражение върху борбите за своята просвета, църква и култура.

  • Къща-музей „Иван Вазов“. Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850г. в град Сопот в старата къща на своя род, построен през XVIII век от неговия прадядо. Тя е опожарена през юли 1877 година по време на Руско-турската освободителна война. През 1920г. в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70- годишнината от рождението и 50 години от началото на литературната дейност на поета сред Сопотската дружба в София възниква идеята за възстановяване на родния му дом. В дена на Вазовия юбилей 24 октомври 1920г. е създаден “Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в град Сопот”. Започва събирането на средства. Проектът за възстановяване на родния дом на поета е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов въз основа на указания на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра Въла Вазова-Фетваджиева. През 1920г. по молба на художника Георги Черкезов Иван Вазов прави скица на дома, в който е израсъл. Тя също е използвана при възстановката.
Къща-музей „Иван Вазов“

Метох „Въведение Богородично“. Метохът се намира само на 150 м северно от центъра на града. През 15 век на мястото на малката църква „Св. Въведение Богородично” е съществувал параклис. През 1665 г. около параклиса са били издигнати жилищни сгради, което е било началото на основаването на самият манастир.

Сопот – Женски метох

През 1877 г. манастирът е бил опожарен от турците, а игуменката Христина жестоко убита. Оцеляват църквата, чешмата, част от килиите и скривалището на Васил Левски. Лозницата в двора на манастира е на повече от 350 години и е считана за една от най-старите в България. След освобождението на страната ни манастирът е възстановен и понастоящем е постоянно действащ. Постройката на манастирската черква е скромна, дори схлупена и външно не прилича на храм – липсва дори външно изявена абсида. От малкото притворче 6 стъпала слизат до вкопания наос. Иконите са стари – на патронната се вижда надпис и година – „1823“. Рядкост е апостолският ред, който не е съставен от отделни икони, а е цялостен – зографисан върху дърво. В съседство с манастира е енорийската черква „Св. св. Петър и Павел“, която впечатлява, както с размерите си, така и с оригиналното си фасадно оформление. Построена е през 1846 г. от брациговския майстор Никола Троянов, изгорена е през 1877 г., а две години по-късно е възстановена в първоначалния й вид. Описана е в „Под игото“ и в „Чичовци“.

 

Един от най-посещаваните културно-исторически обекти в град Сопот е Дядо Стояновата воденица. Воденицата, описана от Иван Вазов в романа му „Под Игото“, се намира в близост до пътя, който води към началната станция на седалковият лифт, в северозападната част на Сопот, на около 150м южно от портите на манастира „Св. Спас“. Според романа, тук, във воденицата, Вазовият герой Бойчо Огнянов убива двама турци, опитали се да поругаят честта на малката дъщеря на воденичаря. На два пъти, бягайки от града, Огнянов намира подслон в Дядо Стояновата воденица. Днес Дядо Стояновата воденица е напълно реставрирана.

  • Музеят на Васил Левски в родния му град Карлово има повече от 70 годишна история. Началото му е свързано с възстановяването на родната къща на Апостола през 1933г. и нейното отваряне като музей през 1937г. Първоначално за нея се грижи общественият комитет, който я възстановява и читалището в града. Обслужва се само от пазач, който посреща и посетителите. За пръв уредник на музея е назначен Никола Славчев. През 1954г. къща музей “Васил Левски” е включена в държавната музейна мрежа. През 1955г. в близост до нея е изградена зала за документална експозиция. Когато тя се оказва малка, през 1965г. в съседство е построена нова сграда, а старата е преустроена в кинозала. От 1968г. до 1992г. къщата-музей е филиал на Градския исторически музей в Карлово. От 1993г. е самостоятелен музей. На 21 юли 2000г. той е обявен за държавен културен институт с национално значение и наименование Музей “Васил Левски” – Карлово. Така той заема своето подобаващо място като национален мемориален музей посветен на един от най-бележитите българи.
Национален музей на Васил Левски
  • Националният музей „Христо Ботев“ се намира в Калофер – родният град на големия български поет и революционер. Разположен е в Ботевата градска градина и обхваща Мемориална къща-музей, изложбена зала, паметник на Христо Ботев и паметник на Иванка Ботева – майка на поета. Къщата-музей представя автентичната обстановка, в която е живяло семейството на героя. В изложбената зала са аранжирани лични вещи, документи, публикации и други материали, свързани с живота и творчеството на Христо Ботев, както и на неговото семейство и съратници. След близо десетгодишни проучвания проф. Тачев установява, че в Калофер семейство Ботеви са живеели в две къщи и изработва проекти за изграждане на една от тях и оформянето и? като музей, които обаче остават нереализирани. След смъртта му с това дело се заема арх. Балтаджиев. Той изгражда по свои проекти музея и през 1944 г. той е завършен. На 24 май за пръв път е отворен за посещение, а на 2 юни и официално.
Национален музей на Христо Ботев

Водопад „Райско пръскало“ – 124.5 м. Водопадът се намира в подножието на първенеца на Стара планина – връх Ботев, на територията на Национален парк „Централен Балкан“. Райското пръскало се намира на 1700 м.н.в. в биосферния резерват Джендема, който е резерватът с най-голяма надморска височина в НП „Централен Балкан“, на мъничката рекичка Пръскалска в местността „Рая“ – живописна тераса обсипана с треви и цветя, на която извисява снага китната хижа „Рай“. Пенливите води  на река Пръскалска тръгват от „Вечната снежна пряспа“, скътана в южния склон на връх Ботев. От начало тече като бистър поток, който се носи над камъните, изминава около 500-600 метра югоизточно от върха и внезапно излиза на ръба на огромен вертикален гранитен откос, от който с грохот се хвърля надолу в бездната.

  • Връх Ботев. Географски координати: 42°43’02.7″N, 24°55’01.9″E. Надморска височина: 2376 Ботев е най-високият връх в Стара планина. До 1950, когато е преименуван на името на Христо Ботев, се нарича Юмрукчал. Надморската му височина е 2376 м и е в Централна Стара планина. На връх Ботев е изградена метеорологична станция и телевизионна кула, която покрива с телевизионен и радио сигнал около 50% от територията на България.
  • Асенова крепост. Надморска височина: 1040м Средновековната Асенова крепост се намира на 3 км. южно от Асеновград и разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница. Най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха. Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена „укрепеното селище Петрич“. През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието: „В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.“ В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град – преименуван от Станимака в Асеновград.
Асеновград – Асенова крепост

Бачковски манастир. Надморска височина: 1040 метра Манастирът е основан през 1083г. от Византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни.

Бачковски манастир

Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от 11-12-ти век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свидетелства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи, в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от 11 век). Любопитен факт е, че след падането на България под турско робство в края на 14-ти век, Патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Заточването му тук, обаче, не го обезкуражава и патриархът заедно със своите ученици развива активна религиозна и книжовна дейност зад стените на манастира.

 

  • Храмът-гробница над с. Старосел, Пловдивско, е сензация за специалисти и любители на тракийската древност, а вече и за стотици туристи. Гробницата е разположена на хълм в живописна местност над с. Старосел, с поглед към Тракийската низина, в самото подножие на Същинска Средна гора. Открита е през 2000 година. Тя е най-голямата от известните досега тракийски могили. Вероятно е от 5-4 в. преди н.е. Некрополът се състои от 8 могили с различни размери.
    с.Старосел – Тракийска гробница

    Гробницата е разположена в могила с височина 20 м и диаметър 85 м, оградена с крепида с обиколка 241 м, играеща роля на крепостна стена. Входът на светилището е широк 1,60 м, украсата му е с орнаменти, известни като „вълчи зъби“. Гробницата е изградена от добре изработени каменни блокове, захванати помежду си с железни скоби, залети с олово. Състои се от: южно парадно стълбище, две странични, коридор, представителна фасада, правоъгълна и кръгла камера. Траките са едни от древните жители на нашите земи, завещали ни интригуващи доказателства за една високоразвита култура. Племенните им групи, над 90 на брой, са населявали част от Югоизточна Европа от неолита до средните векове. Били добри земеделци, занаятчии и търговци. Според „Илиада“ те са участвали в Троянската война и Омир ги описва така: „Там накрая са и новодошлите траки. Между тях е и царят им Рез, син на Ейоней. Видях аз конете му – много красиви и едри: от сняг са те по-бели и като вихър бързи. Колесницата му пък е със сребро и злато украсена. Той дойде с огромни, блестящи в злато оръжия. Прекрасни за гледане. Не подхожда на смъртни мъже да ги носят. Достойни за тях са само боговете безсмъртни.“

Област Разград                                                                                                                                                                              

  1. Разград – Резерват „Абритус“.
  2. Исперих – Резерват „Сборяново“.
  • Археологически резерват „Абритус“. Абритус възниква като тракийско селище. От I-ви век е римски военен лагер, който е преустроен в град през II-ри век. През периода II-ри IV-ти век достига своя най-голям културен и икономически разцвет. Според лингвистите етимологията на името Абритус е от лат. произход и означава “стръмен”. Късноантичният град Абритус е построен върху развалините на тракийско селище. Още с появата си градът е бил пригоден за военен лагер. През IV в. Абритус е вече добре устроен късноантичен град, укрепен добре планиран, водоснабден. През 586 г. е разрушен от аварите. През VII-VIII век възниква българско селище, което съществува до Х-ти век.
Археологически резерват „Абритус“
  • Исторически музей — Исперих. Археологическото богатство на района е забелязано още в края на XIX век от братята Шкорпил. Интересът към богатият на забележителности Исперихски край, е свързан с времето на полагане основите на модерната българска наука. Благодарение на предизвикания интерес сред научните среди през 1924 г. текето Демир баба е обявено за старина. На основа на проявения интерес към старините през май 1927 г. в Кемаклар ( Исперих ) се образува “ Околийско Археологическо дружество “ Хан Омортаг „. В началото на 1956 г. към читалище „Съзнание“ в Исперих се създава краеведчески кръжок от група ентусиасти, които си поставят задача да съберат експонати от миналото на родния край и поставят началото на музейна сбирка от 332 експоната, които през 1963 г. достига до 1711 експоната. През септември 1973 г. е открита нова експозиция в помещение от 180 кв.м., като неразделна част от читалищната сграда. През 1985 година забележителната архитектурна и художествена украса нареждат Свещарската гробница в списъка на световното културноисторическо наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
„Демир Баба теке“ и тракийски град Хелис

Древният град Хелис. В последната четвърт на ІV в. преди Христа, гетските владетели основават на територията на днешно Сборяново укрепен град със средищни политически, икономически и военни функции. Градът е разположен върху площ над 100 декара и има забележителна фортификация. Обграден е с двойна крепостна стена с дебелина 3,50 – 4,20 м и предполагаема височина 10 – 12 м, които следват конфигурацията на терена. С тези си размери той е достоен за резиденция на тракийския владетел Дромихет – победителя на Лизимах. Двете порти на крепостта – северната и южната – са защитени посредством сложна система от стени и бастиони. До южната порта е открит единственият за сега в района надпис на старогръцки – посвещение на богинята Фосфорос – покровителка на портите и крепостите.

Вашият коментар