100те Област Монтана, Пазарджик и Перник – част 7

Област Монтана

1. Берковица – връх Ком; Етнографски музей; Исторически музей; Манастир „Св. Ив. Рилски” – Чипровци.

• Етнографския музей на град Берковица е неповторим архитектурен паметник, разположен в дъното на богато озеленен двор. Къщата, в която от 1992 г. е уредена етнографската експозиция, е автентичен представител на градската архитектура от края на деветнадесети век. Първата постоянна експозиция отваря врати още през 1971 г. Музеят е с най – богат фонд с етнографски характер на територията на област Монтана. Дейността му е свързана с проучване на материалната и духовната култура на региона. Основните му колекции са тъкани, дърво, метал, накити, керамика – над 14 000 експоната.

Връх Ком, наричат го още Големия Ком. Висок е 2016 м. На изток от него се издигат Средният Ком (1985 м) и Малкият Ком (1959 м). Западните, южните и източните склонове на Комовете представляват необятни пасища, по които пасат големи стада овце и едър рогат добитък. Северните склонове и седловината Мочурище са обрасли с иглолистни гори, а по-надолу – с букови. От тук извират Берковска река, Гинска, Височица и др.

Откъм Чипровския балкан връх Ком изглежда като купа сено, устремила се към небесната синева. Гледан от Тузлата или м. Локви, Ком има испо-лински вид с почти отвесния си северен склон. Напролет от него се откъсват грамадни лавини и се смъкват по голямата Фуния. Ком е леснодостъпен връх и затова всеки ден се посещава от голям брой туристи и любители на природата. „Кацнал на тез скали, на тоз престол грамаден на бури и орли“, през 1880 г. Вазов възкликва: Оттук окото волно прегради не намира. Вселената пред мен покорно се простира. Душата гордо диша. От тия планини умът към нещо светло, голямо се стреми. На върха е побит мраморен камък, в който са изчукани образът на поета и горният текст от стихотворението „На Ком“.

Исторически музей. Град Вършец е разположен в подножието на връх Тодорини кукли. Вършец е възникнал около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението. Тракийското момче- бог Телесфор, чиято уникална бронзова скулптура от 2 век пр.Хр. е открита по тези места, днес е символ на града. Миналото на града тръгва от късната античност под името “Медека“, за да стигне до обявяването му за национален курорт през 1950 година и за град през 1964 г. Най- старият запазен писмен документ за съществуването му датира от 6 век във Византийски хроники. В местността Калето, където все още съществуват руините на древната крепост са намерени медицински и фармацевтични инструменти, и плоча за разтриване на лекарства. Предполага се, че този набор от инструменти е на военен лекар, т.к. в тези гарнизони са лагерували военни части, за да опазват важни пътища за Сердика, Бонония и др. Древното име на Вършец в превод означава топла, вряла вода.

Чипровският манастир е основан преди 700 години. С възникването си през 10 век, манастирът бил средище на българската книжовност не само по времето на Първата българска държава, но и през Византийското владичество, Втората българска държава и османското владичество. Манастирът е разрушаван и възстановяван неколкократно, като последното разрушение е от 1876 г. по времето на Сръбско турската война. След възстановяването си, манастирът установява връзки в руски православни манастири, и получава дар от император Павел Първи престолно евангелие с пищен сребърен обков, който днес се съхранява в Националния исторически музей. През 1829 г. е построена манастирската църква, която може да се види в двора на комплекса и днес. В момента по-голяма част от манастирските сгради са възстановени или се реконструират. След Освобождението е построена кула –костница. Манастирът е архитектурно- исторически и художествен паметник на културата с национално значение.

Област Пазарджик

2. Пазарджик – Църква „Свето Успение Богородично“; Къща-музей „Станислав Доспевски“; Регионален исторически музей.
3. Панагюрище – Историческа местност „Оборище“; Къща-музей „Райна Княгиня“.
4. Пещера – Пещера „Снежанка“; крепост – „Перистера“.
5. Батак – Исторически музей.
6. Велинград – Исторически музей.
7. Брацигово – Градски исторически музей.

• Регионален исторически музей. Създаден през 1911г. с решение на Управителния съвет на читалище “Виделина”. От 23 юли 2000г. Исторически музей се преобразува в Регионален исторически музей. Пазарджишкият музей е един от водещите и най-стари музеи в България.

  

  По профил музеят е общоисторически и има следните основни отдели: Археология; История на България ХV-ХІХ в.; Етнография; Нова история; Най-нова история; Фондове и научен архив; Връзки с обществеността. Той е най-големият културен институт в Пазарджик и Пазарджишка област със задачи за издирване, събиране, научно изследване, съхраняване и популяризиране на културноисторическото наследство. Основните исторически експозиции са поместени в специално построена сграда на площ от 1200 кв.м. и обхващат времето от палеолита до средата на ХХ век.

Един от символите на Пазарджик, наред с Часовниковата кула и Старата поща, е катедралната църква „Св. Богородица“. Тя е най-големият запазен възрожденски храм в страната. Построена е през 1836-1837 година. Създаването на храма преплита исторически хроники и легенди. Твърди се, че местният онбашия разрешил на българите да си построят църква, но тя да бъде колкото една волска кожа. Тогава пазарджишките еснафи и по-будните нашенци разрязали на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки. Великолепният дърворезбен иконостас е дело на майсторите от Дебърската школа, показали изключително оригинално третиране на растителни мотиви в орнаментални композиции. Човешки фигури са въведени също в цели композиции. За изработването му са били необходими голяма за времето си сума – 70 000 гроша, наложило се пазарджиклии да вземат заем от Виенската банка.

Къща-музей „Станислав Доспевски“. Станислав Доспевски е псевдонимът на Зафир Зограф – син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф. Един от найзначителните възрожденски художници, както и един от първите с академично художествено образование. Доспевски от малък навлиза в изкуството като помага на баща си в изписването на иконите в Пловдивската църква Света Неделя. През 1850 година заминава за Москва, където учи в Московското Художествено училище за живопис, скулптура и архитектура, а покъсно, от 1853 до 1856 в Императорската Художествена академия в Петербург в класа на Ф. А. Бруни. След завръщането си в България се преименува на Доспевски и става родоначалник на светския реалистичен портрет. Живее в Пазарджик и Самоков, но продължава да рисува в Пловдив. По време на Руско-турската война (1877-1878г.) е арестуван от турските власти. Умира в затвор в Цариград на 6 януари 1878 година. Къщата на Станислав Доспевски е построена през 1864 г. от брациговски майстори до канава „Паша арк“ в квартала „Вароша“. Архитектурният й стил е „султан япъсъ“ – типична цариградска къща, характерна за периода на Възраждането. Тя е двуетажна, кирпичена, с еркери и има 6 стаи със салон, като днес могат да се видят само 6 помещения. В къщата има три стенописа: „Протокът „Златният рог“ в Цариград“, „Площадът на Пушкин в Одеса“ и „Смяна на стражата пред императорския дворец в Петербург“. Освен това къщата притежава богата стенописна украса както вътре, така и отвън, с което изпъква сред съвременните сгради.

Историческа местност „Оборище“. Историческата местност се намира на около 7 км. северозападно от Панагюрище, скътана в пазвите на Средна гора. Тук през пролетта на 1876 г. се провежда Първото Велико народно Събрание. Издигнатият през 1928 г. паметник пази имената на участниците в него и напомня за чистотата, героизма и саможертвователността на българския народ. В историята съществуват няколко версии относно броя на представителите, взели участие в Оборищенското събрание. Според чуждите документи за Априлското въстание броят на представителите е бил 300 души. Захарий Стоянов на места ги дава 350, а и много повече заедно със стражата и другите присъстващи на събранието. От това може да се заключи, че на събранието са присъствали много революционни дейци, които обаче не са били редовни делегати, но общият брой едва ли е надхвърлял 150 души. Тома Георгиев, първият секретар на Бенковски и участник в събранието, пише в своята „Кратка история на Средногорското въстание“, че присъстващите са били общо 400 души, а представителите – 80 души.

• Къща-музей „Райна Княгиня“. Родната къща на Райна Княгиня е паметник на културата с национално значение.

  

  Тя е представител на средногорския тип асиметрична къща. Старинен надпис, запазен върху една от гредите на голямата дворна врата, сочи годината на построяване – 1673 и нейните първи собственици – Тасо и Михо. В този дом, на 18.01.1856г. се ражда бъдещата знаменоска на Априлското въстание – Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня. На 3 май 1950г. къща – музей “Райна Княгиня” разтваря врати за първите си посетители като музей. През 1979/81г. е извършена основна реставрация на къщата. Сред ценните реликви в музея е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901г. по случай първото официално честване на Априлското въстание. В двора на къщата-музей се намира мраморна скулптура на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни останки. На 22 април знамето тържествено е осветено и през дните на Панагюрската република гордо се вее на голямата врата на Хаджилуковата къща – Правителствен дом.

• Снежанка е пещера, разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. Открита е през 1961 година. Пещерата е трудно достъпна, но в нея могат да се видят едни от най-красивите ледникови форми в България. Тя е сравнително малка. Общата дължина е само 368 м, с постоянна годишна температура 6°. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера. Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Състои се от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала, изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, дала името на пещерата. В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове.

След успешна реставрация възстановената kъсноантична и средновековна крепост Перистера на хълма Света Петка над град Пещера е официално открита за посетители на 22 май 2014 година. През 2012 година крепостта е обявена за недвижима културна ценност с национално значение. Обектът е изключително постижение в областта на културния туризъм. Крепостта е съхранила в себе си историята и духа на няколко епохи. Предполага се, че това е било първото поселище на тракийското племе беси, живяло тук преди повече от 2000 години. В центъра на цитаделата има комплекс от мегалити, най-вероятно остатък от тракийско светилище с изсечени скални стъпала. В края на хълма археолозите намират глинени погребални урни с формата на саркофаг, каквито липсват при повечето тракийски погребения. Още в периода 13-11 година преди Христа в Родопите избухва въстание на тракийското племе беси, водено от жреца им Вологез. Римските легиони обсадили последната тракийска крепост на бесите, върху кулите на която танцували жадуващите да загинат тракийски войни. Според вярванията на траките, те плачели когато се роди човек заради живота който му предстоял и се радвали, когато умират, защото отивали в царството на върховния си бог. Римските легионери прииждали с хиляди и вече предвкусвали победата си, когато в една есенна вечер, от зъберите на беската крепост се чули древни, тайнствени напеви и в бездната полетели последните и защитници. Първа през зъберите полетяла дъщерята на Вологез. Хилядолетия не научили името и нарекли я Перистера-гълъб, така както я наричали римските легионери, разтърсени от нейната саможертва. Духът на красивата тракийка се вселил в безформения камък и го превърнал в скален гълъб.

• Исторически музей Батак е създаден през 1956г. Близо половин век неговите специалисти издирват, изучават съхраняват и популяризират богатото културноисторическо наследство на хората от Община Батак. Днес музеят в Батак с богатите си фондове и експозиции е културно-просветен център, отразяващ динамичните процеси и популяризиращ културно-историческото наследство на Община Батак като своеобразен, специфичен за общината интелектуален потенциал. По начин на финансиране музеят е общински. По своя профил и характера на фондовете си Исторически музей-Батак е общо истоисторически. Отдели: – Археология – Българските земи ХV-ХIХ век; Етнография – Нова и най-нова история; Връзки с обществеността Батак е известен у нас и в света с героизма на жителите си през Априлското въстание 1876г. Посещението в Исторически музей-Батак ще ви накара да се почувствате горди българи.

• На повечето хора Велинград е известен със славата си на балнеоложки център, един от най-популярните в страната. Но представата за него би била непълна, ако не се посети историческият му музей. Основан през 1951 година, той четири десетилетия носи името на 22-годишната партизанка Вела Пеева, която през март 1944 година се самоубива, за да не бъде заловена от полицията. От 1991 година е назоваван просто исторически музей. Самото селище също получава името си от Вела Пеева. През 1948 година почти слелите се три села – Лъджене, Каменица и Чепино, са обединени и така се ражда Велинград. Разположението му в Чепинската котловина предопределя изключително обилие и разнообразие на минерални водоизточници. Тук блика и най-големият карстов извор „Клептуза“ с дебит 1 200 литра в секунда. Това истинско богатство е подобаващо представено в постоянната експозиция на музея „Планината – гостоприемен дом“. Фотоси и надписи върху камък представят най-старите действащи бани в България. Посетителите на музея могат да научат много неща за историята и уникалния фолклор на този район, обитаван от древни времена. Легенда твърди, че именно тук се е подвизавал митичният Орфей, който покорявал със своята музика и дивите животни, и даже вятъра. Пак тук мнозина изследователи търсят и храма на Дионисий, за който пишат историците Херодоти Тукидид.

• Градският исторически музей се намира в старинната част на Брацигово и се явява център на оформилия се музеен комплекс, който включва още родната къща на В. Петлешков, експозицията на брациговската строителна школа през Възраждането и Етнографската експозиция. В Поповата къща, построена през 1847 година от братята Зафир и Михаил Попови, посетителят може подробно да се запознае с архитектурно-строителната школа през Възраждането, посветена на прочутите брациговски дюлгери. Показани са любопитни фотоси от живота им, инструменти и оригиналната кондика, тоест закон на строителния еснаф, както и мещровския речник, състоящ се от около 700 думи – таен език, с който те наричали пособия и елементи, за да запазят тайните на занаята. Според преданията Кольо Фичето идвал тук като калфа и даже щял да става зет на един от майсторите. А когато се заел с моста над река Осъм в Ловеч, поискал и получил помощ от тукашния еснаф.

Област Перник

8. Трън – Трънското ждрело на река Ерма; Подземен Минен Музей – Перник.

• Трънското ждрело на река Ерма. Ждрелото на реката, известно и като Ломнишкото ждрело на името на близкото село, е най-голямата туристическа забележителност в Трънския край. Реката извира от Власина планина до с. Клисура, днес в Сърбия. Само 25 от своите 65 километра реката тече през България. Тя навлиза в нашата страна при с. Стрезимировци, преминава през Трън и след Ломнишкото ждрело отново ни напуска, за да се влее в р. Нишава. Преди своето вливане тя образува един от най-красивите и величествени проломи в цяла Югоизточна Европа – Погановския, край друг стар български манастир „Св. Йоан Богослов“. Коритото на р. Ерма е единственият естествен изход от Знеполе. Тя е малка река със средногодишен отток от 2-3 куб. м/сек. Тези цифри обаче многократно се надвишават при топенето на снеговете и по време на поройни дъждове. На 22 юни 1948 г. дебитът й достигнал рекорд – 180 куб. м/сек. Тази цифра е двойно по-голяма от нормалния отток на най-пълноводната наша река Марица.

Перник е селище с хилядолетна история, но историята на съвременния Перник като индустриално сърце на България започва на това място.

Намираме се на мястото, където през 1891 г. е открит първият подземен рудник „Старите рудници“. Рудникът е работил до 1966г. В началото на 80-те години на ХХ век група пернишки миньори посещават солната мина Величка в Полша, която представлява подземен музей. Така се ражда идеята в Перник също да има такъв музей. Музеят отваря врати през 1986г. и до момента е единственият на Балканския полуостров и един от малкото в Европа. Музеят е разположен в две от запазените галерии на „Старите рудници“. Двете галерии са с обща дължина 630 м. Обособени са 30 експозиционни ниши, които проследяват историята на въгледобива за повече от един век.