100те Област Кърджали, Кюстендил и Ловеч – част 6

Област Кърджали

1. Кърджали – Перперикон; Регионален исторически музей; Манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“.

• Перперикон. Най-големият мегалитен ансамбъл на Балканския полуостров е на хълма, наречен Перперикон. Името му, според проф. Александър Фол, идва от тракийския бог на камъка Пер. В скалния град има акропол, разположен в най-високата част на хълма, дворец-светилище, намиращ се непосредствено под акропола, жилищни квартали, храмове, крепостна стена.

  

  Оказва се, че името на Перперикон по интересен начин се свързва и с добива на злато. Археологическите находки сочат, че рудниците при с. Стремци са били разработени в последните векове на старата ера и после са били изоставени. Но през епохата на средновековието, в 11-13 в., те са били отново възстановени и добивът на злато – подновен. Точно от византийската епоха е единственото съхранено през вековете име на свещения град. В пълния си вид то е Хиперперакион, но древните историци бързо го съкращават – Перперакион или Перперикон. Думата трудно се поддава на пряк превод. „Хиперперос“, „хиперпюрос“ на гръцки език означава „свръхогнен“, „надогнен“.

Регионалният исторически музей в Кърджали е един от най-големите музеи в Южна България. Построена е в периода 1922 – 1930 г. със средства на местната община по проект на руски архитект, работещ в Цариград. Сградата е била предназначена за духовно училище, но никога не е изпълнявала тази функция. Открит е през 1965 г. със задачата да проучва, съхранява и популяризира културно-историческото наследство в Източните Родопи. Основният му фонд включва над 27 000 експоната – вещи, снимки и документи, свързани с историята на Кърджалийския край. Експозицията е открита през 1987 година, разположена е на 1800 квадратни метра и е разделена на три секции – отдел “Археология”, отдел “Етнография” и отдел “Природа”. Регионалният исторически музей разполага с 30 експозиционни зали на 3 етажа и обширен двор c лапидариум. На първия етаж в 9 зали е представена историята на региона от 4000 преди новата ера до Средновековието. На втория етаж е представена природата, а на третия – етнографията на Кърджалийско.

В Кърджали се намира и един от значимите средновековни паметници – храмът „Св. Йоан Предтеча“ в кв.“Веселчане“, реставриран в този вид през 2000 година. Той е бил част от средновековен манастирски комплекс от 11-14 век, когато манастирската крепост става и епископска резиденция. Доказателство за това са разкритата гробница на епископ и намерените в нея уникални златотъкани епископски одежди, които вече са реставрирани и консервирани. Хипотезата, че може би до Кърджали има и втори епископски център се потвърди от последните проучвания на археолозите през 2001 година.

Област Кюстендил

2. Кюстендил – Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“; Къща-музей „Димитър Пешев“.
3. Връх Руен.
4. Рилски манастир.
5. Хижа „Скакавица“ и Седемте рилски езера; Стобски Пирамиди.

• Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“. Началото в развитието на изобразителното изкуство в град Кюстендил е поставено през 1903г., когато Владимир Димитров – Майстора прави първата си самостоятелна изложба.

  

  През 1944г. се открива Археологичен музей и Картинна галерия в джамията „Ахмед бей. Художествената сбирка се състои от картини на кюстендилски автори и 50 платна на Владимир Димитров – Майстора. На 24 май 1959г. се открива самостоятелно обособена Градска картинна галерия. Тя е разположена в сградата на бившата еврейска синагога. Фондът съдържа 152 картини на 18 кюстендилски художници. През 1972г. по повод 90-годишнината на Владимир Димитров – Майстора се открива най-голямата в страната, специално построена за целта сграда, с естествено горно осветление. Сега Художествената галерия притежава изключително балансиран фонд както по количество, така и в качествено отношение. Тя разполага с 3180 творби от 585 автора, от които 1357 са на патрона на галерията, големия български художник – Владимир Димитров – Майстора“. Фондът на галерията при цялото му богатство и разнообразие е обособен в няколко раздела – кюстендилски художници, художници от страната, антично, средновековно и възрожденско изкуство, чуждестранно изкуство.

Къща-музей „Димитър Пешев“. Димитър Пешев е роден в Кюстендил на 25 юни (13 юни стар стил) 1894 г. През 1915 г. започва да учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, но прекъсва образованието си, за да участва в Първата световна война. След войната завършва университета и работи като съдия в Пловдив и София, по-късно като прокурор, а от 1932 г. е адвокат. По това време участва в Управителния съвет на Българския туристически съюз и ръководи Управителния съвет на банка Български кредит. През 1935 г. Димитър Пешев става министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов (1935-1936 г.). През 1938 г. е избран за подпредседател на XXIV Обикновено Народно събрание, първото след Деветнадесето майския преврат. От 1940 г. заема същата длъжност в XXV Обикновено Народно събрание. началото на март 1943 г. Димитър Пешев научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Нацистка Германия близо 6 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в лагерите на смъртта в Полша. На 17 март Пешев инициира остро протестно писмо до министър председателя Богдан Филов против депортацията, което е подписано от общо 43 народни представители. Заради това на 26 март той е свален от поста си, но безпрецедентният факт, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване. Въпреки приноса на Димитър Пешев, през 1946 г. т.нар. „Народен съд“ го осъжда на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, той е освободен след 13 месеца. Умира в нищета през 1973 г.

• Връх Руен. Българският дял на Осоговската планина е дълъг 102 км и широк до 30 км. Той е само една четвърт от цялата планина, но най-високият й връх Руен – 2251 м – се намира в пределите на България. Билото на планината е заоблено и тревисто, склоновете й са покрити с букови и дъбови гори, в които се срещат сърни.
• Рилският манастир е разположен на 1,147 метра надморска височина сред ухаещите иглолистни гори на планината Рила. Обителта представлява комплекс от култови, жилищни и стопански постройки с обща площ 8800 кв. м. Рилският манастир се отличава с уникална архитектура. Отвън, с 24-метровите каменни стени на основните си сгради, които образуват неправилен петоъгълник, манастирът има вид на крепост.

  

  Затова поклонникът или туристът, който попада във вътрешността през една от двете железни порти, остава изненадан от мекотата на архитектурните форми: арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци, зад които са килиите – 300-400 на брой. В средата на калдъръмения двор в странна симбиоза съжителстват суровите бойници на Хрельовата кула и бароковите сребърни куполи на главната църква. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век. Манастирът притежава също така своя библиотека, която е изключително богата на книжовен материал, събиран през вековете. Там се съхраняват ценни български писмени паметници – около 250 ръкописни книги от 11 – 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Музеят, разположен на територията на манастира, също притежава богата експозиция – историческа сбирка с 35000 експоната, богати колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети.

• Хижа „Скакавица“. Намира се в Скакавишката долина в подножието на източния склон на вр. Кабул на 1876 м н.в. Представлява самивна триетажна сграда с капацитет 89 места в стаи по 2, 3, 4 и 5 легла и няколко общи спални помещения, етажни санитарни възли и умивални. Част от стаите са с мивки. Хижата е водоснабдена, електрифицирана от агрегат и ВЕЦ, отоплението е с печки на твърдо гориво. В приземния етаж има ресторант, ски гардероб и лавка, която предлага дребни стоки, захарни изделия и сувенири. На първия етаж е салонът с телевизор. В непосредствена близост се намира масивна двуетажна сграда в битов стил с туристическа кухня и столова, а на втория етаж има 21 легла в спални помещения с по 4, 5 и 10 легла. Срещу хижата има ски-писта, съоръжена с влек и спортна площадка.

Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планина Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени между 2100 и 2500 метра надморска височина. Те са разположени в стъпаловидни вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Името на всяко от Седемте рилски езера има връзка със специфични външни особености на даденото езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите, които предлагат видимост в дълбочина. Следващо по височина на разположение е Окото, което е с почти идеална овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – дълбоко е 37,5 м. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака. Това е най-голямото по площ езеро от Седемте рилски езера. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плиткото езеро е Рибното езеро. Най-ниското от езерата е Долното езеро. В него се събира водата, която изтича от останалите. Долното езеро дава началото на река Джерман.

Стобските земни пирамиди се намират в землището на с. Стоб, в западното подножие на югозападния дял на Рила от двете страни на вододелния рид , разделящ суходолията Гръчковец ( от север ) и Буковец ( от юг ). Стобските пирамиди са уникална природна забележителност, обявени през 1964 година, заедно с площ от 7.4 ха за защитен природен обект. Изваяни са в дебелина от 30-40 м старокватерни вилафрански флувиоглациални наслаги. Средната им височина е 6 – 10 м, като достигат до 12 м. Някои от пирамидите са остри и игловидни, но по – голямата част са пирамидални или конусовидни и завършват с „ каменна” шапка, достигаща размери 120 на 80 см, която им придава формата на стройни гъби. Основите им са широки и често са слети по между си. По северния склон на рида пирамидите са добре изразени, но са сравнително малко на брой и са обособени в една група. Най – многобройни са пирамидите по южния склон. Те са огромни, величествени с неподражаеми багри от светло жълто до тъмно кафяво и червено. Живописните им композиции носят различни дадени им от народа имена – Кулите, Чуките, Самодивски комини, Зъберите, Братята и др. Най – известната група наречена Сватовете е свързана с древна легенда. Има печат: Намира се в Информационно туристическия център

Област Ловеч                                                                                                                                                                                                        

6. Ловеч – Етнографски музей; Къкринско ханче; Музей „Васил Левски“; Луковит – Национален пещерен дом; Деветашката пещера – с. Деветаки.
7. Троян – Троянски манастир „Успение Богородично“, Черни Осъм – Природонаучен музей.
8. Тетевен – Исторически музей.
9. Брестница – Пещера „Съева дупка“.

• Етнографски музей – Ловеч. В етнографския комплекс можете да видите експозицията “Драсова къща” – открита през 1973 г. От нея ще добиете представа за бита на богато търговско семейство от края на ХІХ – началото на ХХ век. Къщата е с типична за района възрожденска архитектура. В комплекса се намира и експозицията “Рашова къща” – открита през 1983 г. която представя уредбата на дом на ловешки интелигент от 30-те и 40-те години на ХХ век.

Къкринското ханче се намира в село Къкрина, Област Ловеч. В Къкринското ханче отсяда Васил Левски преди да бъде заловен от турските заптиета сутринта на 27 декември 1872 г. От съществуващите писмени документи е известно, че по поръчение на Българския революционен централен комитет ханчето е наето от Христо Цонев. Там се провеждат заседанията на местния революционен комитет. Там намират и подслон хора на комитета. След залавянето на Левски и двамата му придружители до София — Никола Цвятков и Христо Цонев, то е изоставено. След като двамата са освободени, се завръщат по домовете си в Ловеч, но Христо Цонев не подновява дейността си в ханчето. В края на 19 век пожар доунищожава порутената постройка и остават само основите и?. През лятото на 1901 г. проф. д-р Парашкев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави снимка на основите. Записва разположението и размерите му. На 26 декември 1901 г. ловчанлии и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.

Музей „Васил Левски“ е част от Регионалния исторически музей в Ловеч и e сред най-посещаваните обекти, свързан с Апостола на свободата, направил Ловеч революционния център на България. Намира се в кв. Вароша, който е архитектурно исторически резерват, а къщите в него са с характерна народна архитектура от възрожденската епоха. Включен е в Стоте национални туристически обекта. Експозицията на музея е разположена на две нива и отразява борбите на българския народ за национално освобождение, както и разнообразната революционна дейност на Васил Левски. Сред най-ценните предмети на експозицията е най-богатата в страната колекция от лични вещи на Левски. В музея се съхраняват неговата сабя, кама, малка печатничка, фалшиви турски печати, квитанции, както и оригинален негов портрет от 1870 г.

Национален пещерен дом – Луковит е построен за нуждите на научно проучвателните дейности по спелеология в богатото на пещери, пропасти и Карлуковско карстово плато. ПЕТЪР ИВАНОВ ТРАНТЕЕВ – 17 ЯНУАРИ 1924 – 24 НОЕМВРИ 1979 г. Националният пещерен дом – Луковит, носи неговото име. В течение на повече от тридесет години личността на Трантеев беше главният двигател на пещерното движение в България. Все по-малко ще стават тези, които имаха щастието да бъдат негови ученици и приятели, но и следващите поколения пещерняци трябва да знаят колко много дължат на здравите основи, положени от Хер.

Деветашката пещера се намира на 15 километра североизточно от гр. Ловеч, близо до с. Деветаки. Открита е през 1921 година и е една от най-големите пещери в страната ни. Нейната дъжина е 2 442 м., общата и площ – 20 400 кв.м, а височината й достига 60 м. В пещерата се влиза през галерия, която постепенно се разширява в най-голямата пещерна зала на Балканите. Залата е осветена от седем отвора, наричани „окната“. В миналото пещерата е била използвана за съхранение на хранителни продукти от държавния резерв, а по-късно за секретен военен обект. През 50 – те години е била използвана за съхранение на петрол. През 1996 година Деветашката пещера е обявена за природна забележителност.

• „Успение Богородично“. Началото на историята на Троянския манастир се губи в мрака на три столетия. Първите наченки на монашески живот по тези места се отнасят към 1600 г., а може би и по рано – към края на Второто българско царство. В един манастирски летопис, съставен през 1835 г. е отбелязано: „Начало битието на Троянската обител бе подир много години, откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в тоя край.“ Летописецът уточнява на други места, че двамата монаси са дошли тук от Атон. Малко по-късно, на път за Влахия тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на „Св. Богородица Троеручица“. Но колкото пъти в последствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам. Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен…

Природонаучен музей. Музеят се намира в село Черни Осъм, разположено в северните склонове на Средна Стара планина, на двата бряга на река Черни Осъм. Селото е създадено преди 300 години от свободолюбиви и непокорни българи. Съхранило своя стремеж към национална независимост, то се превръща в твърдина на българщината. Не един път Апостолът на свободата Васил Левски е намирал убежище тук. В района на селото е Националният парк “Централен Балкан” и резерватът “Стенето” – алпийска местност с чудни отвесни скали, по които растат ели, докосвани само от ветровете. По скалите се катерят диви кози и алпинисти. Има благородни елени, сърни, мечки, глигани и др. животни. Във висините се вият орли. През 1956 г. Илия Христов Илиев, местен учител по биология, с ученици от природолюбителски кръжок в училището започва проучвателна и събирателна работа. За онагледяване на уроците по биология са препарирани птици и бозайници, които се срещат в родния Балкан. Интересната сбирка, подредена в училищните коридори, привлича природолюбителите от цялата страна. През пролетта на 1976 г. сбирката е разположена в специално построена сграда и от 1 януари 1977 г. е преустроена в отдел “Природа” към Окръжния исторически музей гр. Ловеч.

• Тетевен — Исторически музей. През 1932 г. по инициатива на благотворителен комитет „Георги Бенковски“ с доброволен труд и с дарения от населението е построен Дом-паметник в знак на признателност към паметта на загиналите за народна свобода тетевенци. В него е разположена първата музейна сбирка. След преустройство и разширение на музея през 1974 г. е открита нова експозиция, отразяваща историческото минало на града от най-дълбока древност до освобождението от османско робство. Музейната експозиция включва три раздела: Археология, Етнография и Възраждане. В първия са показани оръдия на труда от късния палеолит и неолит, находки, разкриващи материалната и духовна култура на траките. Във втория – занаятите, характерни за тетевенския район. В последния, чрез снимки, документи и лични вещи е показано участие на тетевенци в националноосвободителните борби.

Пещерата Съева дупка се намирана 11 километра западно от Ябланица, а на близо 2 километра е село Брестница. Дължината на пещерата е 400 м, а температурата в залите е постоянна през цялата година – 7-11 градуса. Образувана е преди повече от три милиона години от тектонски варовици. Наречена е „подземната перла“, защото е една от най красивите пещери в България. Тя е обявена за национален туристически обект и е отворена за посетители през 1967 година. Преди това пет години е проучвана и благоустроявана. Пещерата е осветена и обезопасена. Всеки, който е посетил Съевата дупка, казва, че тази пещера прилича на прекрасен сън или на приказка. Едва направили първите си крачки в Съевата дупка, някога укритие на български юнаци, ахваме от удивление пред вълшебните фигури и образи, които е изваяла природата с помощта на капката-вода. В пещерата има сталактити, сталагмити и сталактони. Един сантиметър от тези образувания се гради за около 150 -160 години. Щом влезем вътре, за миг спираме занемели. С голямо чувство за мярка и с много вкус и умение, проектанти и строители са разкъсали мрака, без да унищожат романтиката и тайнствеността на пещерния свят.

100те Национални туристически обекта