100те Област Хасково, Шумен, Търговище и Ямбол – част 13

Област Хасково

  1. Хасково – Монумент “Света Богородица с Младенеца”; Мезек – Тракийска куполна гробница.
  2. Димитровград – Исторически музей; Дом-музей „Пеньо Пенев“; Обсерватория „Джордано Бруно“; Александровска Гробница и Музеен център.
  • Най-високата в света статуя на Пресвета Дева Мария с Младенеца е издигната с почит, любов и признателност към Божията майка. Монументът е открит през 2003 г. с водосвет от митрополит Арсений. През 2005 г. е вписан в книгата Световните рекорди на Гинес, а от 2009 г. е и в листата на Стоте национални туристически обекта на България. Автори на статуята са Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. Изработена е от полимер – бетон и тежи 120 тона. Общата височина на монумента е 32,8 м, а притегателното му излъчване се допълва от изградения вътре в основата му параклис Рождество Богородично. От хълма Ямача, на който се извисява статуята, се разкрива запленяваща панорама на целия град. Идеята за построяването на Монумент Пресвета Богородица е на кмета на Хасково Георги Иванов и се осъществява изцяло с дарения от хасковската общественост. Символът не е избран случайно – Божията Майка винаги се е считала за покровителка на града. В хилядолетната му история Рождество Богородично се е почитал като един от най-големите празници, а с решение на Общинския съвет 8 септември става и Ден на Хасково.
Хасково – Монумент „Света Богородица“

Монументалната куполна гробница край село Мезек е строена още през VI век пр. Хр. Градежът е с така наречената „суха зидария“, без хоросан. Общата й дължина е почти 30 метра. Учените са установили, че тя е използвана многократно /не по-малко от 4 пъти/ и че в нея са били погребвани знатни представители на тракийската аристокрация.

с. Мезек – Тракийска куполна гробница

Доказват го откритите златни накити, обеци, огърлици и апликации, предмети от желязо, стъкло и глина. Била открита случайно от овчар, пасял стадото си на хълма, под който било скрито съоръжението. Когато се облегнал на своята гега, тя внезапно пропаднала надолу. Разкопали мястото и попаднали на нейния вход.

  • Градът се ражда с Указ, подписан на 2 септември 1947 година от тогавашния министър-председател и лидер на БКП – Георги Димитров, според който се обединяват в едно селата Раковски, Мариино и Черноконьово. Главна заслуга за изграждането му има младежкото бригадирско движение. След това в него се развиват химическа и циментова промишленост, които не успяват да го превърнат в окръжен център, но силно замърсяват почвата и атмосферата. Даже и да е изкуствено създаден, този град съществува, неотменна част е от най-новата история на България и пази спомени за неща, които са не само поучителни, но и източник на гордост за неговите жители. Едно от тях е историческият музей, в който могат да се видят вещи и фотоси от бита на хората от трите села, на чието място възниква Димитровград, от прокарването на Барон-Хиршовата железница през 1873 година, от развитието на минното дело в този район. Множество документи, оръжие, писма, снимки, топографски карти и спомени на очевидци свидетелстват за участието на местни хора в завършващия етап на Втората световна война.
Димитровград – Исторически музей (създ. 1951 г.)

От освобождението на България от османско робство до края на XX век страната ни е загубила по различни причини множество талантливи поети. Един от тях, наричан често „поетът с ватенката“, е Пеньо Пенев. Той не е роден тук, а в село Добромирка, Севлиевско, където очевидно е имал детство, което не може да се нарече щастливо.

Димитровград – Дом-музей „Пеньо Пенев“ (създаден през 1964 г.)

Това, както и несполуките в брачния му живот, многогодишните проблеми, причинени от доносници, и безперспективността вероятно са причините за неговата меланхолия. Пеньо Пенев пристига в Димитровград през 1949 година, където прекарва най-хубавите си години и се превръща в големия поет Пеньо Пенев. На 27 април 1959 година се самоубива, но хората на Димитровград не само че не го забравят, а срещу гарата създават негов дом-музей. Запазена е стаичката, в която е живял и творил. Има и малка експозиция от снимки, спомени, картини, стихове и портрети, рисувани от неговия син Владимир Пенев.

Астрономическата обсерватория към НАОП „Джордано Бруно“ разполага с наблюдателен павилион с подвижен покрив, където са поставени два телескопа. Единият от тях служи за ежедневни наблюдения на Слънцето на екран. Телескопът е 150/2250 „Meniscas“ – Менисков-огледален телескоп тип Касегрен. Понякога при нужда от него се правят фотографии на Слънцето. Вторият телескоп също е 150/2250 „Meniscas” и служи за нощни наблюдения и фотографиране на небесни обекти. Обсерваторията разполага и с други по-малки телескопи, фотоапарати с множество обективи и бинокли.

Обсерватория „Джордано Бруно“

Музея на тракийското изкуство в село Александрово е изграден с японска финансова помощ, който беше открит през 2009 година в присъствието на принц Акишино и неговата съпруга.

Александровска гробница и музеен център

Тук може да се научи много, защото географското положение на Древна Тракия винаги я е превръщало в мост между Изтока и Запада, Севера и Юга. Многобройни племена и народи преминавали през този естествен кръстопът и траките били принудени непрекъснато да се сражават, за да защитават земите си. В пантеона на траките властвала Великата Богиня-Майка. Отделните племена й давали различни имена: Бендида, Зеринтия. Гърците я наричали Артемида, Хекта, Афродита. Както повечето древни народи, така и траките не можели да си обяснят природните явления. Почитали като свещени скали, пещери, лековити извори… Смятали, че те са обитавани от божества, на които се молели, принасяли дарове, строили светилища…

Област Шумен

  1. Шумен – Резерват „Шуменска крепост“; „Томбул джамия“ или „Шериф Халил Паша“; Паметникът „Създатели на българската държава”.
  2. Плиска – Резерват „Плиска“ и Голяма базилика.
  3. Мадара – Археологически резерват „Мадара“.
  4. Велики Преслав – Резерват и музей „Велики Преслав“.
  • Основаният преди 3 200 години град Шумен наистина е люлка на богата духовна и материална култура. Доказва го историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“, който се намира в парка „Шуменско плато“ на 3 км от центъра на града. В специална експозиция в музея, разположен в непосредствена близост до крепостта, е представена историята на Шумен. Шуменската крепост е много добре запазена и е най-значимият исторически и археологически обект на града. Според изследователите тя е построена на четири платформи в ранната и късна античност, а по-късно в Средновековието е била разширена. До XV век градът е бил именно тук, но след кръстоносния поход на Владислав Варненчик и Янош Хунияди през 1444 година, крепостта била разрушена и Шумен се установил на сегашното си място.
ИАР „Шуменска крепост“

Джамията „Шериф Халил паша“ в Шумен е най-голямата в България и на второ място по големина на Балканския полуостров след „Султан Селим“ в Одрин. Тя е известна още с името Томбул джамия заради тумбестата форма на купола.

Шумен – Томбул джамия

Днес е паметник на културата, молитвен дом, но и много посещаван туристически обект. За тази джамия, която някога е била в самия център на града, съществуват много легенди. Най-известната от тях разказва за Шериф Халил, родом от село Мадара, който бил много непослушен син и баща му, който често го упреквал с думите: „От теб човек няма да стане“, го проводил в Цариград. Младият човек постъпил на служба в армията, където проявил голяма храброст. Освен това имал склонност към естествените науки и литературата и станал член на така нареченото „Учено общество“ към двора на султан Ахмед Трети. Оказал се и добър дипломат и след като заемал редица високи длъжности, през 1736 година бил удостоен с титлата „паша“.

Паметникът „Създателите на българската държава“ е един от Националните обекти изградени в чест на 1300 годишнината от създаването на Българската държава. Открит е на 28.11.1981 година. Извисява се на хълм на 450 м надморска височина. Монументът пресъздава културното и социално развитие на българската държава между VІІ – Х век. Възникването и утвърждаването на Българската държава е представено чрез образи и символи интерпретирани от три вида изкуства – скулптура, архитектура и мозайка. Посетителите получават много добро екскурзоводско обслужване не само на български, но и на няколко чужди езика. Могат да разгледат изложби на местни художници и фотографи; да сключат граждански брак; да вземат участие в ежегодния масов лекоатлетически крос, който се организира за купата на Паметника.

„Създателите на българската държава“
  • Плиска е първата столица на българската държава, основана от хан Аспарух и до 893 година освен столица, е била и един от най-големите и богати градове. Днес изглежда странно, че е построена на равно място, но това е обяснимо за народ, който идва от просторните степи.
    Плиска – Археологически резерват

    Три отбранителни пояса били изградени, за да предпазят града от нападение -ров със земен насип, крепостна стена и тухлено укрепление при самата цитадела. Ограденият от стени комплекс заемал площ от 23 квадратни километра, но се предполага, че градът е бил много по-голям – колкото територията на съвременна Варна. Откриването на първата българска столица, в която княз Борис е покръстил българите през 864 година, е истинска епопея, която напомня издирването на легендарната Троя от Шлиман. През 17 век на това място имало татарско селище, което носело името Абоба.

  • Мадарският конник се намира на 20 километра от град Шумен и е знаков символ на Националния историко-археологически резерват „Мадара“, намиращ се в близост до едноименното село. Скалният барелеф е изсечен през VIII век след Христа върху отвесна скала на височина от 23 метра. Изобразява конник в естествена големина, куче, лъв и надписи на гръцки език. С лявата си ръка конникът държи поводите на коня си, а с дясната ръка е хвърлил късо копие върху падналия пред краката на животното лъв. Според една от теориите конникът изобразен върху скалата е самият хан Тервел, представен като победител. Надписите съобщават за събития случили се през VIII – IX век по времето на управлението на хановете Тервел, Омуртаг и Кормисош. Барелефът е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.
с. Мадара – Мадарски конник
  • Велики Преслав е втората българска столица (от 893 до 969 година). Градът е възникнал през първата половина на IX век, по време на управлението на хан Омуртаг, като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон. За столица я провъзгласява цар Симеон Велики (епохата на „Златния век“).
    Археологически музей „Велики Преслав“

    Най-великите хора на перото са работили тук – Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Презвитер Козма. На територията на резервата и неговата околност са открити десетки недвижими паметници, а в експозицията на музея могат да се видят оригинални произведения на старобългарското и средновизантийско изкуство. Сред тях са шедьоври като трапезни съдове, декоративни плочки, Преславското златно съкровище, керамични иконостаси и икони, сред които тази на Св. Теодор Стратилат – паметник със световно значение, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници. Внушителното строителство, разгърнало се в новата столица по времето на цар Симеон, било насочено към изграждането на една надеждна отбранителна система. Но той имал още една цел: да оформи града като център, достоен да съперничи по великолепие и забележителни архитектурни постижения на самия Константинопол – град, който той добре познавал.

Област Търговище

  1. Крепост „Мисионис“; Славейковото Училище.
  • Това е първообразът на гр. Търговище. Датира от периода на ранновизантийската и средновековната българска история (ІV-VІ, ІХ-Х, ХІІ-ХІV в.). Намира се в м. Парка, на 7 км. югозападно от гр. Търговище, и на 1 километър ход пеша от първокласен път София – Варна, в прохода “Дервента”, върху възвишение на Преславска Стара планина.
    Търговище – крепост „Мисионис“

    През 60-те години на ХХ в. са разкрити руините на крепост, разположена на площ от 19 дка, която местно предание свързва с победата на хан Крум над византийския император Никифор. Крепостни стени с кули, две базилики (V-VII в.), раннобългарско селище (ІХ-Х в.), порта на късно средновековната крепост (ХІІ-ХІV в.) бележат началото.

Построено през 1863 г. Разположена като подчертан вход към старинната махала Вароша. Загрижени за бъдещето на децата си, в желанието да ги обезпечат с най-добри условия за съвременно познание, търговищенци пристъпват към издигането на ново училище с името на светите Седмочисленици – българските просветители. Инициативата е на местните учители Спиридон Грамадов и Янко Деветаков. Благородното дело родено от родолюбиви и напредничави търговищенци, става факт благодарение и на тяхната щедрост и дарителство. Строители са известните тревненски майстори Димитър Сергюв и Уста Генчо Кънев.

Търговище – Славейковото училище

Област Ямбол

  1. Ямбол – Античен град „Кабиле“; Исторически музей.
  2. Елхово – Етнографски музей.
  • Тракийският царски град Кабиле е бил разположен по югоизточния склон на възвишение, завършващо със скалист акропол-светилище. Скално-изсеченото светилище се намира в източната част на „Зайчи връх”, който е единственото възвишение в околността, край завоя на р. Тонзос /дн. р. Тунджа/. Селището е възникнало в края на II хил. пр. Хр.
    Тракийският царски град Кабиле

    Местоположението на Кабиле като възлов пункт на пресичане на важни пътища е предопределяло съдбата му през вековете. Историческите извори свързват Кабиле с колонизаторската дейност на македонския владетел Филип ІІ във връзка с походите му в Тракия 342 – 341 г. пр. Хр. Известният надпис от Севтополис го представя като град, устроен според елинските градоустройствени правила и традиции. В края на IV – началото на III в. пр. Хр. Кабиле е резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. През III – II в. пр. Хр. градът е голям икономически и търговски център. Осъществява активни търговски връзки с целия егейски свят, не само като традиционен консумативен център на вносна продукция, но и като равностоен участник в търговския обмен и е единствен във Вътрешна Тракия със собствено монето сечене. Кабиле е превзет от римляните начело с Марк Лукул в 72 г. пр. Хр., а от началото на II в. се превръща в най-важния военен лагер в провинция Тракия. С приемането на християнството за официална религия през 313 г., Кабиле е един от водещите епископски центрове.

Ямболският исторически музей дължи създаването си на безкористната, събирателска и проучвателска дейност на местни интелектуалци положили основите на историческите проучвания за региона. Още през 1886 г. в трикласното мъжко училище в Ямбол по инициатива на проф. Петър Нойков е учредена първата музейна сбирка. Археологическото ученическо дружество „Диана“ (основано 1925 г.) през 1926 г. също подрежда музейна сбирка. По това време известни местни интелектуалци основават гражданско археологическо дружество „Диамполис“, което развива активна дейност в областта на археологията и етнографията. Събраните от тези дружества експонати се съхраняват до 1936 г. в сградата на ямболската педагогическа гимназия. През 1948 г. отдел „Музеи и галерии“ при Комитета за наука, изкуство и култура с писмо предлага на ГНС-Ямбол да предвиди в бюджета си за 1949 г. службата „Асистент по старините“ и помещение за музей.

Ямболският исторически музей
  • Етнографският музей в Елхово е основан през 1958 г. с откриването на етнографска музейна сбирка. През 1966 г. е официално обособен като етнографски музей. Включен е в Стоте национални туристически обекта.
    Етнографският музей в Елхово

    Във фонда му се съхраняват над 22 000 експоната. Те са разделени в няколко категории – “Земеделие и животновъдство”, “Жилище и жилищна уредба”, “Транспорт, лов, риболов”, “Облекло и накити”, “Тъкани и шевици”, “Традиционни занаяти” и “Художествено народно творчество”. В музея се съхраняват и над 3 050 тома специализирана литература плюс 1 600 единици научни списания. Изложбената площ е 130 кв. м и е разделена на няколко експозиции.

Вашият коментар