100те Област Бургас и Варна – част 3

Област Бургас                                                                                                                                                                                

  1. Несебър — Архитектурно-исторически резерват/музей; Поморие — Музей на солта.
  2. Малко Търново — Историческа местност „Петрова нива“; Исторически музей.
  3. Созопол — Археологически музей; Бургас – Защитена местност „Пода”.
  • Старият град Несебър е дълъг само 850 и широк 350 м. През различните периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега. До наши дни се е запазила единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата. Археологическият музей в Несебър е създаден през 1956 год. и първата му експозиция е уредена в църквата „Св. Йоан Кръстител”. В новата си сграда, строена специално за музей по проект на арх. Христо Коев, той се премества през 1994 год. Тук е уредена експозицията „Несебър през вековете”, в която са представени многобройни паметници на културата, илюстриращи историята на античната Месамбрия и средновековния Несебър. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали: Първа зала- „Месамбрия и траките”; втора зала – „Понтийският полис Месамбрия; трета зала – Месембрия в пределите на Рим, Византия и България” ; иконна зала. Достойно място във фоайето заема Дипломата, удостоверяваща вписването на Стария Несебър в Списъка на паметниците на световното културно наследство. Това става на 9 декември 1983 год. на VII сесия на Комитета за световно наследство, проведена в гр. Флоренция, Италия.
Археологически Музей – Несебър

Музеят на солта в Поморие е открит на 7 септември 2002 г. Създаден е с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез програма “Фар” в изпълнение на проектите „Всичко за солта (АЛАС)“ – 2001- 2002 г. и „Развитие на Музея на солта в Поморие като завършен обект на културния туризъм“ – 2004-2005 г. Музеят в Поморие е единственият в България и в Източна Европа специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода. В Поморие, древният Анхиало, морска сол се добива от незапомнени времена. Според българските историци, солниците са съществували още преди основаването на града (около V век пр. Р. Хр.). До 30-те години на ХХ век морска сол в България се е добивала само в Поморие.

Музей на солта – Поморие
  • Петрова нива е местност в Странджа, в землището на село Стоилово, където през 1903 г. на Преображение (11 до 13 юли) е обявено въстание за присъединяване на Странджа, Одринска и Беломорска Тракия към свободна България. Местността представлява широко равно било доминиращо над меандрите на реките Велека и Младежка. Лесно достъпно е единствено от запад /с. Звездец/ което обяснява избора на странджанските войводи. След дългогодишни опити да се намерят средства за увековечаване паметта на войводите осмелили се да се изправят срещу несравнимо по- силната турска войска, в края на 50- те години е построен внушителен паметник. Дотогава на мястото е имало само скромен параклис.
Петрова нива

Историческият музей в Малко Търново разполага с 5 къщи, типични представители на Възрожденската архитектура. Музеят има различни експозиции и лапидариум: „Природа“ – единствената по рода си в България, където чрез картини, звуци, аромати, видеофилми и игри посетителя може да се запознае с биоразнообразието на Странджа; „Археология“ /Х-ІХ в. пр. хр.- ІV в./- керамични и стъклени съдове, накити от злато, сребро, бронз и стъкло, монети; „Нова и най-нова история“- национално освободителни борби, уникални странджански икони, старопечатни книги, оръжия; „Етнография“- тъкани, предмети на бита, оръдия на труда, накити и облекло представят материалната и духовна култура на местното население от края на ХІХ до средата на ХХ век.

  • Археологически музей — Созопол През 1961 г. Светият синод предоставя сградата на храм „Свети Кирил и Методий“ за създаване на музей, в който да се съхраняват и експонират археологическите материали, откривани в Созопол и околностите. От август 1978 г. за нуждите на музея са предоставени зали и помещения и в Културния дом. Музеят притежава редица уникати, част от които са достояние на обществеността и научните среди в страната и чужбина. Структуриран е в две направления: археология (V хилядолетие пр. Хр. – ХVІІ в. сл. Хр.) и християнско изкуство (ХVІІ-ХІХ век). През 2003 г. с подкрепата на Община Созопол и НИМ (София), експозиционната площ и реквизит са обновени. Актуализиран е научно-спомагателният апарат – текстови табла, карти, фотоси, схеми и други. Археологическият музей представя древната история на Созопол и района от ІІІ хилядолетие пр. Хр. до ХV в.
Археологически Музей – Созопол

Местността Пода, намираща се на юг от Бургас, е обявена за защитена територия през 1989 г. със заповед на Министерството на околната среда и водите. Тя се стопанисва от Българското дружество да защита на птиците (БДЗП). Пода е първата защитена територия в България, създадена по предложение на БДЗП и предоставена за управление на неправителствена организация, като през годините се е утвърдила като модел за устойчива природозащита, екологично образование и природосъобразен туризъм. На територията на Пода от малко повече от 1 кв. км са установени 273 вида птици, което е повече от половината от всичките 420 вида, които се срещат в България въобще! Затова през 1997 г. Българското дружество за защита на птиците с помощта на Правителството на Швейцария изгради тук първия в България Природозащитен център (ПЗЦ) Пода като средище за природозащита, екологично образование, екотуризъм и орнитологична информация. За посещения защитената местност Пода е отворена целогодишно.

Област Варна

  1. Варна — Регионален исторически музей; Военно-морски музей.
  2. Девня — Музей на мозайките.
  • Историческият и археологически музей в град Варна е основан е през 1887 г. от братята Карел и Херман Шкорпил. На 11 юни 1906 г. в едно от помещенията на Девическата гимназия (сега Археологически музей) била тържествено открита експозицията на музея. В продължение на повече от 120 годишното си съществуване Варненският археологически музей е извършвал постоянно археологически изследвания и разкопки на редица обекти в цяла Североизточна България, които са обогатили неговите фондове. В Археологическия музей – Варна се пазят повече от 100 000 предмета – паметници на миналите епохи от Варна, Варненско и Североизточна България. Най-значимите от тях (една десета от цялата колекция на музея) са показани в неговите изложбени зали. В музея се съхраняват откритото през 1972 г. край Варна най-старо злато в света: Варненското енеолитно съкровище датирано към 4200-4600 г. пр. Хр. То се състои от накити и гривни, предимно ковани или отлети. В сплавите златото е с чистота от 13 до 23 карата, с общо тегло около 6 кг. Охранява се по специален режим.
Историческият и археологически музей – Варна

Военноморският музей – Варна е от най-старите културни институции в България. Неговото прохождане можем да търсим в далечната 1883 г., когато руски офицери в Дунавската флотилия предлагат да се създаде подобен музей. Две години по-късно те основават в Русе „Офицерско събрание“ (Военен клуб), което си поставя за цел и организирането на морски музей. Тогава започва събирането и опазването на ценни образци на военноморско въоръжение и корабна техника. От 1898 г. командването на военноморските ни сили е във Варна. Флотските офицери стават главните агитатори и пропагандатори на морската идея у нас. През 1920 г. те организират и най-голямата морска обществена организация у нас „Български народен морски сговор“ (БНМС). Под нейно покровителство на 20 май 1923 г. с тържествена церемония е открита експозицията на Морския музей във Варненската девическа гимназия. Тогава експозицията на музея съдържа 495 експоната, разпределени в 6 раздела: Корабоплаване, Минно дело, Водолазен отдел (морско дъно), Водосамолетна авиация, Риболов, Общо-исторически отдел. Музеят се помещава в сграда на бул. „Приморски“ № 2, в Морската градина.

  • Музей на мозайките – Девня

    Музеят на мозайките в Девня представя римски и ранновизантийски мозайки от Марцианопол (Marcianopolis). Идеята за неговото изграждане се роди в хода на археологическите проучвания, започнали през 1976 г. и продължили с прекъсвания пет сезона3. При тези проучвания беше разкрита голяма късноримска сграда с мозайки. Музеят е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от античните основи на сградата с мозайки. Тя е построена в края на III – началото на IV век на мястото на по-ранни сгради, разрушени при готските нашествия през 251 г. С ремонти и преустройства сградата е просъществувала до началото на VII век. В залите на музея е представен и разнообразен материал, свързан с архитектурата на сградата и бита на нейните обитатели. МОЗАЙКА „МЕДУЗА-ГОРГОНА“ Мозайката, покриваща пода на дневната стая – трапезария, представя щита на богиня Атина Палада, украсен в средата с отрязаната глава на Медуза Горгона. МОЗАЙКА „САТИР И АНТИОПА“ Подът на спалнята на сградата е покрит с мозайка, илюстрираща една от многобройните любовни авантюри на върховния старогръцки бог Зевс. Сред запазените мозайки от това време този сюжет е изключително рядък. МОЗАЙКА „ГАНИМЕД И ОРЕЛА“ Приемната зала е най-голямото помещение от сградата, покрито с мозайка. Едно от централните пана представя старогръцката легенда за Ганимед и орела. Засега това е единствената мозайка с този сюжет, открита в България.


Източник: btsbg.org

Вашият коментар